7 jul 2016, 10:04

 Като без дом 4

  Prosa
639 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, но песентта спираше твърде често и бе много неритмична, което правеше хора с тях невъзможен.

Някаква тинейджърка стоеше на входа и пушеше цигара. Тя гледаше дървото и се наслаждаваше на прекрасния аромат. Изхвърли невъзпитано недопушената си цигара в градинката и влезе в 14-етажния блок.

  - Направи ли каквото ти казах? - попита строгата майка, която приличаше още на дете.

  - Не, не успях днес, утре. - отговори тинейджърката, която пушеше пред входа.

  - Пак си пушила, вониш ужасно!

  - Не съм, така ти се струва.

  - За нищо не ставаш, ти си само бреме, което ми обърка живота. - сърдитата майка затръшна вратата на стаята си.

Тинейджърката се повъртя, после си пусна музика на слушалки, която според близките беше задгробна прокоба, после се почувства по-добре.

Този сценарий се повтаряше толкова често и с толкова различни сюжети, че един ден тинейджърката не си пусна злокобна музика, а просто реши да престане да бъде бреме и последва пътя на тези, които доброволно се отказват да се върнат и престават да съществуват в света на хората.

 

Мина незнайно време и тинейждърката се събуди с ужасното чувство, че все пак се е върнала.

  - Добре ли си, ей, чуваш ли ме? - питаше някакъв човек с добро лице.

Майката-дете стоеше до него и изглеждаше много угнетена.

  - Добре съм, все пак съм добре. - отговори тя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...