КИТ И БАБАИТ
Плувам си спокойно в морето, няма вълни, водата – топла, прозрачна, прегръщам я и тя ми отвръща със същото, какво да ви кажа – еротика, красота. Увлякох се, едва виждам вече брега, май влязох доста надълбоко.
Тъкмо реших да обърна и гледам насреща ми – кит.
Не бях срещал досега кит и затова се учудих. Голямо животно е, по-голямо от самочувствието на шефа ми, пръхти и се носи във водата като яхта. И аз поря водата, плувам бруст до него и го наблюдавам. И той ме наблюдава.
- Здравей – викам, - ките!
Влезе ми вода в устата и в носа. Кихнах, но продължих да плувам, за да не изостана.
Китът намали, изпращя нещо отгоре му, свирна и изпусна огромна струя вода. Май и той беше глътнал повечко водица.
- Здрасти – отговори, като се поуспокои от кихането. – Какво правиш тук?
- Точно това се опитвах да разбера за тебе – казвам му честно. – Защо си дошъл по тези ширини? Ти не си ли океанско животно?
- Айде да не се обиждаме сега – рече благосклонно китът. – Аз съм голяма риба, мога да ж ...