КИТ И БАБАИТ

Плувам си спокойно в морето, няма вълни, водата – топла, прозрачна, прегръщам я и тя ми отвръща със същото, какво да ви кажа – еротика, красота. Увлякох се, едва виждам вече брега, май влязох доста надълбоко.

Тъкмо реших да обърна и гледам насреща ми – кит.

Не бях срещал досега кит и затова се учудих.  Голямо животно е, по-голямо от самочувствието на шефа ми, пръхти и се носи във водата като яхта. И аз поря водата, плувам бруст до него и го наблюдавам. И той ме наблюдава.

- Здравей – викам, - ките!

Влезе ми вода в устата и в носа. Кихнах, но продължих да плувам, за да не изостана.

Китът намали, изпращя нещо отгоре му, свирна и изпусна огромна струя вода. Май и той беше глътнал повечко водица.

- Здрасти – отговори, като се поуспокои от кихането. – Какво правиш тук?

- Точно това се опитвах да разбера за тебе – казвам му честно. – Защо си дошъл по тези ширини? Ти не си ли океанско животно?

- Айде да не се обиждаме сега – рече благосклонно китът. – Аз съм голяма риба, мога да живея където си искам.

- Не, нищо не казвам, моля ти се. Само ми е чудно защо си дошъл?

Китът плясна с опашка, образува вълна и тя ме заля. Тоя май иска да ме удави.

- Не съм длъжен да ти отговарям, човече. Но ще ти кажа само, че съм тук по собствена воля. Странни сте вие, двукраките. Плувате в моретата, при това използвате разни корита, май им викате кораби, замърсявате, а после се дивите, че и ние плуваме тук. Ами съвземете се, бре хора! Това си е наша територия, не е ваша. Вие сте гостите.

- Така, така – рекох сговорчиво, защото не бях сигурен, че ще издържа още една вълна. – То си е вярно. Аз по-добре да взема да си ходя.

- Къде ще ходиш?

- Ще се върна на брега. Аз съм сухоземен.

Китът нищо не отговори, обърна ми широкия си бял гръб и продължи по пътя си. Кит ли беше или яхта? И откъде се е научил да говори български?

Капнал от умора, някак си стигнах до брега и веднага разправям всичко на моя приятел. Той не вярва.

- Май си прекалил с мастиката снощи – вика. – Какви китове в Черно море, ти луд ли си? Айде да се разкараме оттук, че дойдоха едни дебели вратове със златни вериги на шиите  и казаха, че ако ще стоим на плажа, трябва да плащаме.

- Защо да плащаме? Нали тук е безплатна зона. Не ползваме нито чадър, нито шезлонги.

- Иди им го обясни това ти. Аз се омитам.

Прибрах си кърпата и го последвах. Моретата са на китовете, сушата – на бабаитите, парите – на ситите. Такъв е животът. Дано все пак си намерим място под слънцето без да плащаме.