Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден е заложник на предходния, че всъщност времето пред нас съществува само доколкото отминалото време позволи...
Наля си чаша вода, смачка една хлебарка край мивката и включи осветлението. Изпи чашата бавно, на пресекулки, като чай. Започна да си прави закуска, когато стационарният телефон иззвъня. Почти беше забравил за него. Кой ли използва вече тези стари телефони? Стари като него. Непотребни. Нека позвъни малко. Отдавна не го беше чувал. Пресипнал е. Огледа се в антрето, преди да хване слушалката. Кошмар.
Вдигна.
– Да, моля!
– Вуйчо, моля те, помогни ми! – зовеше приповдигнато и почти истерично отсреща някакъв младеж с писклив глас. – В беда съм! Трябват ми спешно пари...
– Кой се обажда? – ...