14 abr 2014, 1:19

Кумица

  Prosa » Relatos
1.2K 0 2
1 мин за четене

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"

 

 

     Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.

Лазаров ден е...

Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.

А те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина  в селото, а и по околните села - Ганкиния тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак  детето му да лазарува:

   - Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...

Майка ù сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!

Но тая година Ганка застана  сама пред баща си и му рече:

   - Ще водя лазарките, тате! Лани не можах...

Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите  от невестата на братовчед  ù Стефан, заедно с поклонната - невестинска - кърпа...  Малка кошничка - за даровете, цветята за венците... Всичко!

Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то завъртя  така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.

   - На мен се е метнала! - Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време...

Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия  от годините стълб в ъгъла:

„Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“

 

Странник

12 Април 2014. Лазаровден

Пловдив

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блaгодaря ви много, Aннa, Ирен и Дaни!
    Рaдвaм се, че ви хaресвa рaзкaзът!
    Б.
  • Прочетох още сутринта. Има текстове при които след прочита ми се иска да помълча и оценя... Приказките ми се струват излишни... Пък съм бъбривака аз.

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...