Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"

     Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.

Лазаров ден е...

Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.

А те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина  в селото, а и по околните села - Ганкиния тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак  детето му да лазарува:

   - Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...

Майка ù сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!

Но тая година Ганка застана  сама пред баща си и му рече:

   - Ще водя лазарките, тате! Лани не можах...

Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите  от невестата на братовчед  ù Стефан, заедно с поклонната - невестинска - кърпа...  Малка кошничка - за даровете, цветята за венците... Всичко!

Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то завъртя  така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.

   - На мен се е метнала! - Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време...

Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия  от годините стълб в ъгъла:

„Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“

Странник

12 Април 2014. Лазаровден

Пловдив