- Ако имате желание и възможност не би било зле да се насладите на нещо такова. И пряко и лично да усетите тяхната драма. По принцип Дяволското гърло не е много близо до тук. Татул също. Но пък и не са и на края на света. А като си говорим за мистичните души на прекрасната Родопа мога да ви предложа запознанство с един местен поет подуша. Лично на мен много, напомнящ ми за Орфей?
- Ихааа – понамествам се аз – Ако може ли и на лирата да ни попее малко за любимата си Евридика…
- Шегата на страна! Душата на този човечец наистина пее! Но по малко по-различен начин… - усмихва се Драголюба клати глава и поглежда към небето.
- Любопитно! Как пее като не е песен? – простодушно пита Живка
- Неговата лира изглежда по-различно. А сърцето му излива песните си под една друга формата и в едно друго поприще… - замълчава за миг Домакинята а аз питам:
- Което ще рече?
- Рисуване на икони. Никола Беевски се казва. Изографисал е един самотен параклис именуван на свети Пророк Илия. Намира се на онези Илин ...