26 ago 2020, 9:53  

Любви все возрасты...

  Prosa » De humor
991 1 8
2 мин за четене

Пия си английския чай и зяпам. Мястото е стратегическо – виждам две пресичащи се централни улици. И си почивам – гледам хората, представям си какви биха могли да са, какво ги вълнува, как живеят. С две думи –минават пред мен цели романи, че и епопеи.

Пенсионерски най-вече…

На съседната маса две дами. Бая по-възрастни дори от мен. Говорят си високо, спокойно, не им пука от публиката. Едната се хвали, че е в „Бърза помощ“, което обяснява властния й глас.

-       … И ме кани на Балчик. На плаж. Да се печем, да си почиваме… Абе, аз със теб ли ще отида, разхвърляна по бански?! За резил да ставам… Като искам – сама ще ида. И ще си намеря мъж там, няма да го водя от тук… Ама морал нямат днешните, морал…

Нямат, я… Още ненавършили осемдесетака и вече свалят млади дами…

Та се сетих за друг разговор /бе, как попадам все на подобни – късмет ли, усет ли, наказание ли/.

Младичък пенсионер – най-много осемдесет да му дадеш, пие минерална вода с мома, натрупала кило мазилка по фасадата, та да й придаде девически вид.

Тя скромно кърши рамене и смуче опитно водата, той я убеждава:

-       Защо да седим тук пред хората? Ела ми на гости – тортичка ще взема, сок, ще си поприказваме спокойно, ще се полюбим…

А момата кръшно се смее…

Грижовни моми са пенсионерките, да знаете. Вървя си аз по централната /таман материализирах ваучер за книги, ама не за мен, а приказки за внуците/, чувам вайкащ се глас:

-       … Измъчих се, не издържах, взех от хладилника само един резен диня. Успокоих се, легнах… Ама гладно спи ли се? Станах, резнах си от шунката, сложих майонеза, за да е по-диетично взех от типовия хляб три филии… И чак тогава се успокоих, та до шест часа спах. Тогава закусвам – по плана за диетата…

Погледнах дамите – два грамадни къса сланина, в летни роклички, набиращи се по лоясалите бедра…

И нищо не казах…

Щото… Съжалих ги… Не му стига на магарето товара, ами и мухи да го хапят…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...