Любви все возрасты...
Пия си английския чай и зяпам. Мястото е стратегическо – виждам две пресичащи се централни улици. И си почивам – гледам хората, представям си какви биха могли да са, какво ги вълнува, как живеят. С две думи –минават пред мен цели романи, че и епопеи.
Пенсионерски най-вече…
На съседната маса две дами. Бая по-възрастни дори от мен. Говорят си високо, спокойно, не им пука от публиката. Едната се хвали, че е в „Бърза помощ“, което обяснява властния й глас.
- … И ме кани на Балчик. На плаж. Да се печем, да си почиваме… Абе, аз със теб ли ще отида, разхвърляна по бански?! За резил да ставам… Като искам – сама ще ида. И ще си намеря мъж там, няма да го водя от тук… Ама морал нямат днешните, морал…
Нямат, я… Още ненавършили осемдесетака и вече свалят млади дами…
Та се сетих за друг разговор /бе, как попадам все на подобни – късмет ли, усет ли, наказание ли/.
Младичък пенсионер – най-много осемдесет да му дадеш, пие минерална вода с мома, натрупала кило мазилка по фасадата, та да й придаде девически вид.
Тя скромно кърши рамене и смуче опитно водата, той я убеждава:
- Защо да седим тук пред хората? Ела ми на гости – тортичка ще взема, сок, ще си поприказваме спокойно, ще се полюбим…
А момата кръшно се смее…
Грижовни моми са пенсионерките, да знаете. Вървя си аз по централната /таман материализирах ваучер за книги, ама не за мен, а приказки за внуците/, чувам вайкащ се глас:
- … Измъчих се, не издържах, взех от хладилника само един резен диня. Успокоих се, легнах… Ама гладно спи ли се? Станах, резнах си от шунката, сложих майонеза, за да е по-диетично взех от типовия хляб три филии… И чак тогава се успокоих, та до шест часа спах. Тогава закусвам – по плана за диетата…
Погледнах дамите – два грамадни къса сланина, в летни роклички, набиращи се по лоясалите бедра…
И нищо не казах…
Щото… Съжалих ги… Не му стига на магарето товара, ами и мухи да го хапят…
© Георги Коновски All rights reserved.
