Пия си английския чай и зяпам. Мястото е стратегическо – виждам две пресичащи се централни улици. И си почивам – гледам хората, представям си какви биха могли да са, какво ги вълнува, как живеят. С две думи –минават пред мен цели романи, че и епопеи.
Пенсионерски най-вече…
На съседната маса две дами. Бая по-възрастни дори от мен. Говорят си високо, спокойно, не им пука от публиката. Едната се хвали, че е в „Бърза помощ“, което обяснява властния й глас.
- … И ме кани на Балчик. На плаж. Да се печем, да си почиваме… Абе, аз със теб ли ще отида, разхвърляна по бански?! За резил да ставам… Като искам – сама ще ида. И ще си намеря мъж там, няма да го водя от тук… Ама морал нямат днешните, морал…
Нямат, я… Още ненавършили осемдесетака и вече свалят млади дами…
Та се сетих за друг разговор /бе, как попадам все на подобни – късмет ли, усет ли, наказание ли/.
Младичък пенсионер – най-много осемдесет да му дадеш, пие минерална вода с мома, натрупала кило мазилка по фасадата, та да й придаде деви ...