4 мин за четене
В неделя отидохме заедно с Нина да върна мои три книги и попълня молба и формалности.
Направих се на завеян из рафтовете с книги докато двете рускини си шушукаха нещо.
И отново разходка из познатите Монастираки, драпане из каманаците на Акропола, в кафе барче ''Мера ке нихта'', весело и безгрижно. И тук отбелязах напредък, защото се държахме за ръце, пръстите ни подсказваха нещо, но ние не спирахме да говорим за живота като цяло, и за разлика от другите бяхме доволни от него и не се оплаквахме.
Вечерта в понеделник, заповядаха спешна задача за доставяне на стока в таверна близо до Пирго Холарго. Бях готов с доставката, подписаха документите, но нещо ме накара като че ли да паркирам микробуса към входа на блока. Смеех се над причудливото си хрумване, какво, не се ли разделихме с Ваня, е чак разделяне не, защото не сме били чак толкова заедно, пък и тя все се държеше някак особено, не искрено бих казал.
Появи се от тъмното мъжка фигура, нищо особено, по-скоро дребнаво изглеждаща, огледа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация