Майка
Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като нея! Но, не било писано. Не успя да износи първия плод. Загуби го. Плака много, но не се отказа. Когато разбра, че пак е бременна, не посмя да се зарадва. Реши да се грижи за себе си, да се пази, но да успее да износи този плод. Когато прехвърли месеците на първия аборт, въздъхна облекчено. Знаеше, че има още много време и рискът не си е тръгнал, но имаше надежда. Близките я гледаха като писано яйце и заедно с нея трепетно изпращаха всеки ден от бременността. Бебето започна да рита и тя си позволи да бъде щастлива. Поне за малко! Но, злото не спи. Пак прокърви! А, беше в шести месец! В болницата и казаха, че пак е загубила бебето. "Не! Не може да бъде!" Тя закрилнически прегърна корема си. "Никакъв кюртаж! То мърда!" Обясненията, че бебето няма пулс, че така организмът ще се натрови и тя ще умре не достигаха до нея. Тя си пазеше корема и беше убедена, че то е живо! Излезе от болницата с подпис. На своя отговорност. Кой можеше да я спре да бъде майка?! Прибра се в къщи и легна. Броеше отново дните и се молеше да влезе поне в седмия месец! Тогава можеше да роди и бебето, макар недоносено, да оживее!
Не дочака това. Лекарите бяха прави. Бебето беше мъртво и организмът и се натрови. Почина, прегърнала нероденото си дете. А и трябваше още толкова малко време! Време, което нямаше. Пресели се в другия свят, но не изостави рожбата си. Там щеше да си я обича! Да си я направи добър човек! Никой и нищо не можеше да ги раздели! Тя беше приела смъртта.
Много плакаха близките и. Тя, наистина беше добра! Във всичко! Само, дете си нямаше. Вече имаше! Но, не в този свят! Не сред тези, които я обичат, които тя обича! Но, беше с него! Това, за нея беше най-важно! Майка! Мечтата и се сбъдна, макар и в отвъдното.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
Comentarios
-
ТТ, нека ти е щастливо!
-
Тъжно е.
-
Тъжно
За мен тук, в преразказаната ситуация, проблемът е бил в отричане на Доверието и Приемането и ето - Драмата.
Но финалните ти думи придават на драмата друга светлина. -
Ако ще намесваме Господ, то самоубийство е грях. А тя на практика се е самоубила.
На мен ми хареса, лато четиво. Погледнато, като хиперболизирана майчина любов. Това, че е по истински случай не ми се коментира. Коя съм аз, че да съдя... или опрощавам. -
Относно моята героиня и подобните и... Тя беше убедена, че бебето мърда. Че е живо. А, кой, освен нея, може да усети тялото и? От там произлиза решението и. Но, в нейния случай, вероятно е било самовнушение. Относно абортите... има основателни причини. Здравословни, риск за майката, или бебето, или двете, безизходица, изнасилване... ще споделя нещо, което може и да раземее мнозина. Имаме декоративни кокошчици. От няколко породи двойки. Едната двойка излюпи 1 пиле и то се оказа от друга порода. Квачката го закриля, а петела, мине-не мине го бие. А е грижовен. Люпи заедно с квачката, пази ги...
-
Събуди и у мен респект с този разказ от живия живот, Марго, в който героинята ти е избрала смъртта, за да остане с нероденото си още дете!
На млади години отпих от мъката на тази жена и напълно я разбирам. Но дори и да чуеш от лекарите, че не ти е дадено да си родиш дете, трябва да си представиш протегнатите, търсещи своята майка ръчички на децата, оставени за осиновяване. И да спасиш себе си и поне едно от тях с майчина обич и грижа към рожбата, която ще осмисли живота ти. За мен е геройство да приемеш убийствената истина и да намериш сили за едно майчинство, което и Бог би благословил! ❤️ ❤️ ❤️ -
Ами, може и да са човекоубийци. Ама не се женят за ученическата си любов, защото са забременяли. За момчето, което си позволява да им изпатква по един шамар, защото са забременяли, за мъжът, който видите ли, обича да си посръбва, защото са забременяли или за гаджето, хванато в сто изневери и въобще неподготвено за семеен живот щото....Нали.
За мен жените, които избират да направят аборт са модерните, мислещи и с право на избор жени. Стават грешки понякога и те са поправими. Когато се роди детето също има варианти, но по-малко. Да не изброяваме пък другите причини. Марги, това което казваш за инвитрото и другите сложни процеси, със сигурност се отразява на емоционалното равновесие на жената, но не е причина за такъв край. Напълно съм съгласна с Георги, напълно. Всичко е казано -
Дано, Иси! И - да! Има милион причини една жена да направи аборт.
-
Минаха 24 години. Болката е притъпена. Тя не е забравена, но са се научили да живеят без нея. Аз, чуждата, просто колежка, не мога да забравя. За мен този спомен е все така ярък, така впечатлителен, респектиращ и будещ размисли.
-
Благодаря, Завет! Трагично е. И май, наистина, най-вече за близките.
-
Да. Така е. Снощи мислих за коментарите. Чудех се, колко жени са се подложили у нас на терапия инвитро? Колко други нямат проблем със забременяване, а с износване? Колко спонтанни аборти има годишно? И... Да носиш месеци един плод в себе си, да го загубиш и да не преживяваш, ми е странно. Връзката майка - дете се установява още по време на бременността. Особено, ако детето е желано, а не случайно настъпила брененност. За това и майките си разпознават бебето още с първото кърмене визуално. Благодаря, че прочете, Стойчо.
-
Потресаващо...💒
-
Какво да кажа? Тази история беляза мисълта ми. Мен самата. Видях и чух за много жени, направили какво ли не, за да родят дете. Продължение на гена на любимия, на своя собствен... Когато раждах моите деца, имаше родилки, чиито деца бяха починали, или мъртво родени. Изстрадах тяхната мъка. Едно от моите деца 3 дни се бори за живота си. Бях като луда! Сега е с инвалидна пенсия, а аз се радвам на всеки ден с него. Желанието да бъдеш майка е нещо велико. Не отричам никоя от застъпените тези. Те са на странични очи. А, за този, който го изживява е друго. И, аз разбирам всяка една теза. Но, не спирам да мисля за нея с разбиране и респект. Не спирам да благодаря на Бог, че ме е пощадил от такава съдба. Благодарност към вас! И почит!
-
Нежно самоубийство им се казва на такива постъпки наред със зависимостите и екстремните... Каквото сам си направиш...
-
Може и да стане разказ от тази случка, ако се започне със смъртта на жената, а после, ретроспективно се разкаже историята и, развивайки характерите, и следвайки идеята. Има драма, това е важно за разказа.
👍 -
В годината едва няколко пъти не знам, какво да напиша под дадена творба. Тази е сред тях.
Връщах се няколко пъти и вече мога да напиша нещо.
Още, като прочетох, имах предчувствие, че е по реална история. Да, огромна е майчината любов, но в този случай, дано не се разсърди авторката, но за мене тази жена е прекосила ръба на лудостта.
За това време досега можеше поне 2 деца от Майчин дом да обгради с любов и да им дари шанс за светло бъдеще...
Но лесно се говори отстрани, затова мълчах досега.
Болезнена тема и жестока трагедия. Това е. -
Хм... Не съм нито психолог, нито психиатър. Не мога да кажа дали е обсесия. Но я разбирам. Да има дете за нея беше цел. Беше мечта. Беше онова, което би дало цялост на живота и. И тя обичаше тази цел. Отдаде и се докрай. Жени с подобни проблеми биха я разбрали. Аз нямам такъв, но имам доста висока емоционална култура. Така че, и аз я разбирам. И все още съм респектирана.
-
Аз не мисля, че е всеотдайност, а обсесия. Все пак, не сме ли длъжни да се запазим живи и заради тези, които ни обичат? Дължим им го. И не само. Не намирам плода за реално човешко същество. Човешките същества се обикват когато се опознаят ли...как да кажа, не знам. Знам само, че 50 процента от току що родилите жени все още не обичат децата си. Задейства се майчинският инстинкт моментално, да, но той се изразява в това да пазиш, да нахраниш и защитиш. Любовта идва постепенно, с опознаването и след контакта. Може и още на втория ден, кой знае, но не веднага. Чела съм че това е съвсем нормално, още повече, че го изпитах и аз, когато родих.
-
За жаялост, има и такива случаи. Тя не ми беше приятелка. Просто - колежка. Бях на погребението. И ... тя остана в пантеона на любимите ми мъртъвци. Бях толкова респектирана от нейната всеотдайност и смелост! Минаха доста години. Сега детето би било на 24.
-
От реалният живот е. Беше моя колежка. Благодаря за коментара и за любими на Иси, Мая и на Райна...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
