8 июл. 2020 г., 21:14

Майка 

  Проза
396 4 24
1 мин за четене

© Маргарита Ангелова Все права защищены

В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
  476  12  24 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно е.
  • Тъжно За мен тук, в преразказаната ситуация, проблемът е бил в отричане на Доверието и Приемането и ето - Драмата.
    Но финалните ти думи придават на драмата друга светлина.
  • Не зная, как съм чел, но чак сега след коментара на Ирен го осмислих. В този случай е трябвало да послуша лекарите. Грешката в тълкуването е моя. След, като е мъртво и се махне не е грешно. Ние с жена ми имахме, такъв случай с второто - беше се удушило с пъпната връв.
  • Ако ще намесваме Господ, то самоубийство е грях. А тя на практика се е самоубила.
    На мен ми хареса, лато четиво. Погледнато, като хиперболизирана майчина любов. Това, че е по истински случай не ми се коментира. Коя съм аз, че да съдя... или опрощавам.
  • Мъжът също носи вина - тук съм съгласен.
  • Относно моята героиня и подобните и... Тя беше убедена, че бебето мърда. Че е живо. А, кой, освен нея, може да усети тялото и? От там произлиза решението и. Но, в нейния случай, вероятно е било самовнушение. Относно абортите... има основателни причини. Здравословни, риск за майката, или бебето, или двете, безизходица, изнасилване... ще споделя нещо, което може и да раземее мнозина. Имаме декоративни кокошчици. От няколко породи двойки. Едната двойка излюпи 1 пиле и то се оказа от друга порода. Квачката го закриля, а петела, мине-не мине го бие. А е грижовен. Люпи заедно с квачката, пази ги...
  • От 1000000 причини няма нито една основателна, която да оправдае това деяние. Аз съм свикнал да не ме разбират. Не е проблем, и не смятам да се впускам в спорове. Всеки си има съвест.
  • Събуди и у мен респект с този разказ от живия живот, Марго, в който героинята ти е избрала смъртта, за да остане с нероденото си още дете!
    На млади години отпих от мъката на тази жена и напълно я разбирам. Но дори и да чуеш от лекарите, че не ти е дадено да си родиш дете, трябва да си представиш протегнатите, търсещи своята майка ръчички на децата, оставени за осиновяване. И да спасиш себе си и поне едно от тях с майчина обич и грижа към рожбата, която ще осмисли живота ти. За мен е геройство да приемеш убийствената истина и да намериш сили за едно майчинство, което и Бог би благословил! ❤️ ❤️ ❤️
  • Ами, може и да са човекоубийци. Ама не се женят за ученическата си любов, защото са забременяли. За момчето, което си позволява да им изпатква по един шамар, защото са забременяли, за мъжът, който видите ли, обича да си посръбва, защото са забременяли или за гаджето, хванато в сто изневери и въобще неподготвено за семеен живот щото....Нали.
    За мен жените, които избират да направят аборт са модерните, мислещи и с право на избор жени. Стават грешки понякога и те са поправими. Когато се роди детето също има варианти, но по-малко. Да не изброяваме пък другите причини. Марги, това което казваш за инвитрото и другите сложни процеси, със сигурност се отразява на емоционалното равновесие на жената, но не е причина за такъв край. Напълно съм съгласна с Георги, напълно. Всичко е казано
  • Дано, Иси! И - да! Има милион причини една жена да направи аборт.
  • Минаха 24 години. Болката е притъпена. Тя не е забравена, но са се научили да живеят без нея. Аз, чуждата, просто колежка, не мога да забравя. За мен този спомен е все така ярък, така впечатлителен, респектиращ и будещ размисли.
  • Да, така е. Но аз, като вярващ човек зная едно нещо - Бог взима живота на човек в два случая. Или, когото е напълно съзрял и готов за небето, или, когато е безнадежден случай. Тази жена е била вече готова. Казваш, била е добър човек - чудесно. А също е искала да има дете в пълен противовес на един друг тип жени които с лека ръка посягат на плода си и правят аборти. Те са човекоубиици. Дори не го осъзнават. А тя е била просто узряла. Бог да я прости. Ако близките Й погледнат нещата от тази страна, ще им бъде неимоверно по-леко.
  • Благодаря, Завет! Трагично е. И май, наистина, най-вече за близките.
  • Много тъжна история, но от определена гледна точка краят е щастлив. Не, не ме анатемосвайте. Трагедията е голяма. Но аз съм убеден, че и тя и бебето са на добро място пред Лицето на Бога. Това е сигурно! И това е същественото. Тежко е само за близките.
  • Да. Така е. Снощи мислих за коментарите. Чудех се, колко жени са се подложили у нас на терапия инвитро? Колко други нямат проблем със забременяване, а с износване? Колко спонтанни аборти има годишно? И... Да носиш месеци един плод в себе си, да го загубиш и да не преживяваш, ми е странно. Връзката майка - дете се установява още по време на бременността. Особено, ако детето е желано, а не случайно настъпила брененност. За това и майките си разпознават бебето още с първото кърмене визуално. Благодаря, че прочете, Стойчо.
  • Потресаващо...💒
  • Какво да кажа? Тази история беляза мисълта ми. Мен самата. Видях и чух за много жени, направили какво ли не, за да родят дете. Продължение на гена на любимия, на своя собствен... Когато раждах моите деца, имаше родилки, чиито деца бяха починали, или мъртво родени. Изстрадах тяхната мъка. Едно от моите деца 3 дни се бори за живота си. Бях като луда! Сега е с инвалидна пенсия, а аз се радвам на всеки ден с него. Желанието да бъдеш майка е нещо велико. Не отричам никоя от застъпените тези. Те са на странични очи. А, за този, който го изживява е друго. И, аз разбирам всяка една теза. Но, не спирам да мисля за нея с разбиране и респект. Не спирам да благодаря на Бог, че ме е пощадил от такава съдба. Благодарност към вас! И почит!
  • Нежно самоубийство им се казва на такива постъпки наред със зависимостите и екстремните... Каквото сам си направиш...
  • Може и да стане разказ от тази случка, ако се започне със смъртта на жената, а после, ретроспективно се разкаже историята и, развивайки характерите, и следвайки идеята. Има драма, това е важно за разказа.
    👍
  • В годината едва няколко пъти не знам, какво да напиша под дадена творба. Тази е сред тях.
    Връщах се няколко пъти и вече мога да напиша нещо.
    Още, като прочетох, имах предчувствие, че е по реална история. Да, огромна е майчината любов, но в този случай, дано не се разсърди авторката, но за мене тази жена е прекосила ръба на лудостта.
    За това време досега можеше поне 2 деца от Майчин дом да обгради с любов и да им дари шанс за светло бъдеще...
    Но лесно се говори отстрани, затова мълчах досега.
    Болезнена тема и жестока трагедия. Това е.
  • Хм... Не съм нито психолог, нито психиатър. Не мога да кажа дали е обсесия. Но я разбирам. Да има дете за нея беше цел. Беше мечта. Беше онова, което би дало цялост на живота и. И тя обичаше тази цел. Отдаде и се докрай. Жени с подобни проблеми биха я разбрали. Аз нямам такъв, но имам доста висока емоционална култура. Така че, и аз я разбирам. И все още съм респектирана.
  • Аз не мисля, че е всеотдайност, а обсесия. Все пак, не сме ли длъжни да се запазим живи и заради тези, които ни обичат? Дължим им го. И не само. Не намирам плода за реално човешко същество. Човешките същества се обикват когато се опознаят ли...как да кажа, не знам. Знам само, че 50 процента от току що родилите жени все още не обичат децата си. Задейства се майчинският инстинкт моментално, да, но той се изразява в това да пазиш, да нахраниш и защитиш. Любовта идва постепенно, с опознаването и след контакта. Може и още на втория ден, кой знае, но не веднага. Чела съм че това е съвсем нормално, още повече, че го изпитах и аз, когато родих.
  • За жаялост, има и такива случаи. Тя не ми беше приятелка. Просто - колежка. Бях на погребението. И ... тя остана в пантеона на любимите ми мъртъвци. Бях толкова респектирана от нейната всеотдайност и смелост! Минаха доста години. Сега детето би било на 24.
  • От реалният живот е. Беше моя колежка. Благодаря за коментара и за любими на Иси, Мая и на Райна...
Предложения
: ??:??