Майка
Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като нея! Но, не било писано. Не успя да износи първия плод. Загуби го. Плака много, но не се отказа. Когато разбра, че пак е бременна, не посмя да се зарадва. Реши да се грижи за себе си, да се пази, но да успее да износи този плод. Когато прехвърли месеците на първия аборт, въздъхна облекчено. Знаеше, че има още много време и рискът не си е тръгнал, но имаше надежда. Близките я гледаха като писано яйце и заедно с нея трепетно изпращаха всеки ден от бременността. Бебето започна да рита и тя си позволи да бъде щастлива. Поне за малко! Но, злото не спи. Пак прокърви! А, беше в шести месец! В болницата и казаха, че пак е загубила бебето. "Не! Не може да бъде!" Тя закрилнически прегърна корема си. "Никакъв кюртаж! То мърда!" Обясненията, че бебето няма пулс, че така организмът ще се натрови и тя ще умре не достигаха до нея. Тя си пазеше корема и беше убедена, че то е живо! Излезе от болницата с подпис. На своя отговорност. Кой можеше да я спре да бъде майка?! Прибра се в къщи и легна. Броеше отново дните и се молеше да влезе поне в седмия месец! Тогава можеше да роди и бебето, макар недоносено, да оживее!
Не дочака това. Лекарите бяха прави. Бебето беше мъртво и организмът и се натрови. Почина, прегърнала нероденото си дете. А и трябваше още толкова малко време! Време, което нямаше. Пресели се в другия свят, но не изостави рожбата си. Там щеше да си я обича! Да си я направи добър човек! Никой и нищо не можеше да ги раздели! Тя беше приела смъртта.
Много плакаха близките и. Тя, наистина беше добра! Във всичко! Само, дете си нямаше. Вече имаше! Но, не в този свят! Не сред тези, които я обичат, които тя обича! Но, беше с него! Това, за нея беше най-важно! Майка! Мечтата и се сбъдна, макар и в отвъдното.
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
За мен тук, в преразказаната ситуация, проблемът е бил в отричане на Доверието и Приемането и ето - Драмата.
