И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна…
Да създава изкуство!
И се заредиха картина след картина...
И се развяваха знамена, и се редяха образ след образ: и на мустакати; и на голобради; накичени; и с пушки; и с автомати; и с гранати…
После - паради, манифестации…
После модата се посмени…
И Дъки опита да се промени.
И странни бяха картините му! Гледаш и сякаш, че си ги виждал и преди. И тая или оная му картина странно наподобяваха тая или оная картина на тоя или оня художник, работил някъде, но преди него. Той по странен начин ги променяше и обезличаваше. И то толкова грубо и жестоко, че никой не би си позволил лукса да го упрекне, че копира. Бяха грубо насечени с мазки като дърво, дялано с брадва. ...