9.05.2012 г., 15:23

НАТЮРМОРТ

776 0 1
3 мин за четене

   НАТЮРМОРТ

И Дъки беше художник…

И той имаше тапия!

Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…

Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!

И като взе тапията, запретна ръкави и започна…

Да създава изкуство!

И се заредиха картина след картина...

И се развяваха знамена, и се редяха образ след образ: и на мустакати; и на голобради; накичени; и с пушки; и с автомати; и с гранати…

После - паради, манифестации…

После модата се посмени…

И Дъки опита да се промени.

И странни бяха картините му! Гледаш и сякаш, че си ги виждал и преди. И тая или оная му картина странно наподобяваха тая или оная картина на тоя или оня художник, работил някъде, но преди него. Той по странен начин ги променяше и обезличаваше. И то толкова грубо и жестоко, че никой не би си позволил лукса да го упрекне, че копира. Бяха грубо насечени с мазки като дърво, дялано с брадва.

Груби, нескопосани, но се търгуваха. И как няма да се търгуват, като по голям от баща му в района нямаше - легенда, герой. Дигаше телефонът и от тоя или оня завод, от това или от онова училище, не питаха, отиваха и вземаха…

Та проблемите на Дъки не бяха в парите.

Другаде бяха и трудно ги преглъщаше.

Освен тук, във вилаета на баща си, никъде другаде не можа да пробута картина. Извън тоя вилает той беше никой!

И това го измъчваше.

Годините минаваха, парите се сипеха, пиенето не свършваше. Дъки не направи картина, която да се запомни, но правеше гуляи, които не се забравяха. И вино, и водка, и уиски, и мезета, и разбира се - курви.

Всичко трябва да има и всичко имаше.

Но всяко нещо до време.

А не щеш ли, един ден нещата се объркаха.

Стана една демокрация, ама такава, че и да пикаеш на нея, няма да я оцапаш.

И настъпиха тежки години. Никой нищо не купува. Започна мизерия. Продаде ателието, напусна града и се пренесе в селото на баща си.

Настани се в голямата богато натруфена двукатна къща.

И съвсем скоро къщата прекалено бързо започна да се опразва. Продаваше се всичко, което можеше и да се продаде, и да има кой да го купи.

И скоро остана само с бели, голи, празни стени…

И никой вече ни идваше, ни го търсеше.

И той ходеше само до кръчмата!

Живееше сам - с един статив и една бутилка…

И го забравиха, и го отписаха от всякъде…

Пиеше, псуваше, ръмжеше, опитваше се да рисува…

За него се заговори, кога замирисал…

Къщата била до улицата и минувачи усетили миризма.

Та влезли…

На голия под лежал Дъки.

На статива имало картина!

Натюрморт!

На прогнила маса...

Празна бутилка.

И празна чаша.

На черен фон…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми историята! Реалистична, пестелива, но добре премерена, изразителна символика - натюрморт.

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...