Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и търся къде да се подслоня и заземя. Самотната ми душа копнее да намери обител, в която да получи покой срещу труд и молитва.
Казвам се Траян, а когато се замонаших, приех името Теофан. Отец Паисий дълго време беше мой баща и брат, майка и сестра, след като загубих своите, когато бях малко дете. На него дължа живота си, своята вяра и доброто сърце. Когато отчето се пресели при Господ, бях прокуден от другите монаси и така тръгнах на път. Видях много затръшнати врати, погледи, преливащи с ненавист, но и такива, изпълнени със съчувствие. Видях безброй усмивки, споделях по мегданите мълчанието на влюбени, наблюдавах птици и пеперуди, криех се под стрехи от дъждове, докато не ме изгонят, с гладни оч ...