Eia (Росица Танчева)
436 13858
16 may 2019, 7:07

Петото състояние 

  Prosa » Relatos
2221 12 31
14 мин за четене

     Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствена лаборатория и да се уедини, прекарвайки дните си в на пръв поглед странни опити. Понякога дотолкова се отделяше от действителността, сякаш живееше на друга планета! И постепенно достигна до нещо, което изуми и самия него.

     В този ден, преди съпругата му да се събуди, пи кафе, разсеяно хапна в кухнята и побърза да се заключи в лабораторията. Тъкмо трескаво започна да обмисля поредния си опит, когато жена му нервно почука на вратата:

     -Не чуваш ли звъненето? Толкова си разсеян, че чак си оглушал! Куриер донесе някаква пратка от Вашингтонския университет. Голяма е – цял кашон! Не знаех, че на Разпети петък имало и други луди работохолици като теб - язвително подхвърли тя.

     Изглежда Вера от сутринта бе в обичайното си предистерично състояние. Отдавна тя се стремеше да му внуши вина… Ядосваше се, че Стилиян почти не се интересува от нейните желания, че работата му винаги е приоритет. Афектирана от поведението му, понякога трошеше всичко, което попаднеше в ръцете ù. Сега професорът ясно си представи как жена му трясва кашона в земята. Уплашен, побърза да отвори, но ръцете не го слушаха. Ключът заяде.

     -Така е, като дори се заключваш от мен! Ами да, аз мога само да наруша правилната подредба на великите ти мисли! – беше усетил настроението на Вера… то скоро щеше да достигне взривоопасна кулминация.

     Овладя се и най-сетне успя да отключи. Господи, пратката беше цяла-целеничка! Нетърпеливо я пое и внимателно я постави на бюрото си.

     -Знаеш, че при работата ми се изисква прецизност. Няма как да се извършва по друг начин. Всяко мое разсейване е фатално, всяко преместване на нещо в лабораторията би объркало опитите ми.

     Вера осъзнаваше това, но толкова ù се искаше да има нормално семейство! Със Стилиян се познаваха още от ученическите си години. Оттогава пролича интересът на младежа към физиката и математиката, както и към крехката девойка. Той редовно пишеше домашните ѝ работи по недолюбваните от нея физика и математика и дори не се сърдеше, когато учителите ги оценяваха по-високо от неговите. Вера бе нежна и лъчезарна, бе най-красивото момиче! А учителите бяха мъже. Стилиян най-добре ги разбираше… Пък и тя си имаше своите интереси в други области - в бъдеще мечтаеше да се занимава с моден дизайн и реклама. Двамата с нея бяха твърде различни и може би затова се привличаха неудържимо. Млади, влюбени, опиянени… Каква ти трезва мисъл за бъдещето?!

 

     Както се очакваше, Стилиян следва специалността „физика и математика“ в Софийския университет. По програма за размяна на студенти и обучение в чужбина, спечели престижна премия от университета „Харвард“, където продължи следването си. След като го завърши, десетина години имаше честта да преподава на студенти там. Благодарение на ума и способностите си, с лекота се изкачи по стълбата на научното развитие и скоро се утвърди като уважаван професор. През годините той се бе запознал с известни учени, някои от които работеха в университетите Вашингтон и Рочестър. Въодушеви се от различните виждания, от чудесата, които непрекъснато разкриваха експерименталните физика и астрофизика. Особено се заинтригува от тъй наречената „отрицателна маса“. На професор Митев бе известно мнението на Херман Бонди, изложено в научно списание още през далечната 1957 година, че масата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Беше се запознал и с неговите доказателства. По-късни изследвания бяха потвърдили, че без да противоречи на Общата теория на относителността, отрицателната маса може да съществува във Вселената. Това бе много трудно за възприемане от обикновения човек, изучавал досега законите на традиционната физика. Нали в ежедневието се среща само положителният вариант на втория закон на Нютон, според който силата, предизвикваща ускорение, е равна на масата на обекта, умножена по ускорението му… А в случая на отрицателна маса обектът би имал отрицателно ускорение. Луда работа – тласкаш нещо напред, а то ускорява назад! Как и какво приложение би могло да се намери за „отрицателната маса“? Ученият непрестанно мислеше върху това.

 

     Но творческият трепет на професор Стилиян Митев, отдаден на физиката, все по-често тормозеше съпругата му. Не минаваше и ден, в който госпожа Митева да не се запита защо се обвърза с човек, за когото любовта към нея е на втори план. Въпреки всичко, тя го следваше навсякъде. Той все пак се стремеше да бъде отговорен и към семейството си - ползваше част от премиите, които получаваше от научната си работа, за обучението на жена си. Така, в частен университет в град Кеймбридж, Вера завърши специалност в областта на модния дизайн и рекламата. Най-накрая мечтата ѝ се сбъдна! Дали не бе дошло времето със съпруга ѝ да помислят и за своя рожба? Но тя не можеше да си представи как би отглеждала дете с мъж, който дори не намира време за нея. Все по-често започна да чува болезнения плач на бебе, за което тя трябва да се грижи съвсем самичка, докато лудият му баща прави безумните си опити в някоя лаборатория. За да се спаси от тези видения, Вера реши да отвърне на удара с удар. Опита и тя да се отдаде на професията си – напълно, безусловно, както Стилиян на своите фантазии в областта на физиката. Докато семейството живееше в САЩ, планът ѝ почти успя. Работата, която започна към известна модна агенция, така я завладя, че тя престана да се сърди на чудатостите на мъжа си. Двамата имаха скромен дом в град Кеймбридж, където рядко се срещаха. Всеки живееше своя живот, без да пречи на другия. Това продължи до деня, в който бащата на Вера се обади от България, че здравето му се е влошило и повече не може сам да се грижи за болната ѝ майка. Като единствена дъщеря, трябваше да организира гледането на родителите си. Стилиян прие твърде спокойно вестта, че Вера в следващите дни ще замине за България, сякаш отдавна бе мислил за връщане в Родината.

     -Знаеш ли, това е повод да продължим по-смислено живота си там, където са корените ни. Сега тръгваш ти, а аз ще дойда до месец, като намеря кой да ме замества в „Харвард“, а и ще опитам да договоря с колеги връщането си в Софийския университет.

     Като план за действие казаното от професор Митев може би звучеше разумно, но още след пристигането си Вера започна непрекъснато да му звъни, да крещи, да плаче, че не може да се справи сама. „Никога не се жени за момиче, на което си писал домашните работи в ученическите му години!“ – помисли Стилиян, надсмивайки се над късмета си и още на следващия ден пое на път. По време на дългия презокеански полет прегледа MIT Technology Review - една от публикациите на Масачузетския технологичен институт. Впечатли го статия на Бил Гейтс относно технологиите, които според него ще са „ключови за развитието на човечеството, обществото, бизнеса и науката“ в бъдеще. Трескаво препрочете няколко пъти словата на Гейтс: "Мисля, че брилянтните умове на бъдещето ще се концентрират върху метафизически въпроси като как да направят хората по-щастливи, как да създават смислени връзки, как всички да имат пълноценен живот."

 

     На Софийското летище никой не го посрещна. А и кого да очаква? Жена му беше откачила покрай болестите на родителите си, а неговите отдавна бяха напуснали този свят. За техните погребения той два пъти се връща за по няколко дни от чужбина. Майка му, а след това и баща му, си отидоха тихо и безкрайно самотно, без син покрай себе си, без внуци… А толкова им се искаше да се порадват на детски смях, да усетят, че имат своето продължение на тази земя… Защо така се случи, защо?! Потръпна…

 

     Най-сетне младото семейство Митеви отново бе в Родината си! Стилиян се поизмъчи, но успя да въведе някакъв ред. Бивша медицинска сестра, вече пенсионерка, започна да помага на Вера при обслужването на родителите ѝ. Професор Митев продължи преподавателската си дейност в Софийския университет, а съпругата му се опита да работи към фирма, която се занимаваше с реклама. Може да се каже, че заплащането на труда им беше символично, в сравнение с това, което получаваха доскоро в САЩ. От друга страна, освен психологическия тормоз, който по навик си упражняваха, вече над съпрузите тегнеше и по-различен. В Родината сякаш не съществуваше нищо друго, освен политиканстване, взаимни обвинения в корупция и злоупотреби, криминални новини и катастрофи. Е, понякога политици използваха името на някого, успял да направи нещо смислено на този свят, въпреки създалите му пречки. Често това имаше обратен ефект за него. Вместо признание, върху все пак забелязания от управляващите се насочваше дълго набираната негативна енергия на недоволните. Затова професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници и беше отвратен от всички медии. Затова направи и невъзможното, но обзаведе в дома си собствена лаборатория и най-сетне се уедини в нея. Беше щастлив единствено там, в компанията на своя ум и на странните си опити. Може би затова достигна до „нещото“, което изуми и самия него.

 

     Тайнствената пратка, с подател – колега на професор Митев, работещ във Вашингтонския университет, най-сетне беше в лабораторията, на бюрото на Стилиян.

След изблика на нерви, Вера яростно затръшна вратата зад гърба си, а съпругът ù сякаш точно това чакаше. Веднага превъртя ключа няколко пъти и се зае да разопакова колета. От коридора проехтяха крясъците на жена му. Възприе ги като последни пориви на буря, преди затишие и продължи трескаво да открива съдържанието на пратката.

     -Благодаря, професор Форбс! – възкликна Стилиян пред чудното устройство, което се показа от кашона. Между опаковките на двете странни огледала намери и указанието, което търсеше.

     -Доцент Ник Вамивакас, благодаря и на вас! Благодаря и на теб, Господи, че ме свърза с тези хора!

     Майкъл Форбс бе професор по физика и астрономия от Вашингтонския университет. Той бе от учените, вече опитали да пресъздадат отрицателната маса в лабораторни условия, чрез охлаждане на атоми рубидий до температура, близка до абсолютната нула. Полученото бе известно като Бозе-Айнщайнов кондензат или петото състояние на материята. Майкъл Форбс теоретично бе анализирал системата и опитал да я обясни разбираемо за обикновения човек: "Сякаш рубидият се удря в невидима стена".

     Ник Вамивакас бе доцент по квантовата оптика и квантова физика в Института по оптика в Рочестър. Неговите знания и усилия бяха въплътени в устройството, състоящо се от две огледала, създаващи оптични микрокухини, които ограничаваха светлината на различни цветове на спектъра, в зависимост от това, как са разположени.

     В указанията, придружаващи пратката, Вамивакас обясняваше: "Като накарахме екситона да се откаже от част от своята идентичност и заедно с един фотон да създаде поларитон, ние получихме в крайна сметка обект, който има отрицателна маса. Това е своего рода нещо побъркано, защото, ако се опитате да го бутнете или дръпнете, то ще отиде в обратната посока от това, което ви подсказва интуицията".

 

     Докато бе в САЩ, професор Митев имаше честта да работи с тези учени - да участва в експерименти, осъществявани в лаборатории в университетите Вашингтон и Рочестър. Как и какво приложение би могло да се намери за „отрицателната маса“? Оттогава ученият непрестанно мислеше върху този въпрос. И сега усети, че е достигнал до отговора, затова бързо и с видимо задоволство сглоби поръчания уред. След това пое дълбоко въздух, донякъде успя да овладее вълнението си и с помощта на чудното устройство започна отдавна подготвяните опити. И точно днес – на Разпети петък, след няколко часа на напрегната работа, най-сетне професор Митев получи тъй нужните му частици с отрицателна маса. Отключи вратата на лабораторията, като се възползва от настъпилото временно затишие в дома си. Правейки странни движения, сякаш пръска с нещо, Стилиян се разходи из цялото семейно жилище, като не пропусна нито един ъгъл. За негов късмет, завари съпругата си блажено заспала на фотьойла, пред телевизора. Най-старателно повтори, че чак потрети „пръскането“ покрай нея. Така се увлече в заниманието си, че се спъна в чехлите ѝ, при което неволно седна в скута на Вера и още по-неволно я прегърна. Тя се размърда. Беше топла и тъй красива… Стилиян застина в очакване… О, Господи, наистина ли откри разковничето на семейното щастие?! Ще подейства ли „нещото с отрицателна маса“?! Дали жена му, както обикновено, ще му удари един чехъл по главата? Дали ще се развика, че и съседите да чуят, колко е изморена точно сега, когато той е благоволил да се отклони от преважната си работа? В първия момент тя наистина успя да грабне чехъла и опита да го запрати към главата на съпруга си. Но той полетя в обратна посока, към собственото ѝ лице и я перна по носа. В следващия миг, в стремеж да се отскубне от прегръдката на мъжа си, тя още по-силно се притисна към него! Невероятно! Във всички случаи Вера трябваше да се е разярила още повече. За учудване на съседите, които вече бяха наострили уши зад тънкия панел, този път не се чуха крясъци, нито оглушително трошене. Шумът бе от друг характер… Чак гълъбите, които обитаваха балкона на семейното жилище, завидяха и мъжкият по-настойчиво продължи с ухажването на женската.

 

     Минаха девет месеца и от дома на семейство Митеви започна да се чува по-различен шум – бебешко чуруликане и приспивни песни. Стилиян и Вера ги пееха на два гласа, в чуден синхрон. Имаше дни, когато пеенето бе на четири гласа. Пригласяха бабата и дядото, щастливи, че са доживели да видят своето внуче. А професор Митев всяка седмица превантивно „пръскаше“ из дома си със своята „светена вода“. В онзи паметен ден на откритието, той имаше шанса да го изпробва първо върху жена си и остана изумен от благотворното му действие. „Нещото“ не засягаше положителното мислене, а само обръщаше наопаки всяко действие, което би могло да увреди на някого. Това бе едно от основните свойства на новооткрития кондензат. След първоначалното си удивление, Стилиян осъзна, че най-сетне е намерил приложение за „отрицателната маса“. Скоро се наложи да увеличи производството на полезните частици, за да може при нужда да ги разпръсква и на други болезнени терени, а не само в дома си. Между нас да си остане, но тези дни той „пръска“ и в сградата на Народното събрание. Ха, дано е хаирлия!

 

 

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

След първите пет изречения »

2 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Дон Бъч-Странски! Героите ми явно си имат не един прототип. Пишейки разказа, си представях определени хора, които много добре познавам. Бивало си ги е твоите баба и дядо!
  • На хаир да е наистина! Оказва се, че и аз съм пропуснал този разказ, напъти ме последната размяна в коментарното поле. Радвам се, че прочетох. А и се усмихвах през цялото време, понеже приликата между Стилиян и Вера и собствените ми баба и дядо (светъл им полет) е изумителна, свидетелствам за правдивостта на образите. Поздрави!
  • Не, не съм. Аз пиша само когато имам документи (поне в такива случаи), а в този това е.трудна работа - трябва да се опитам да тревожа.семейството, но не ми е в стила. Все пак чувствам, че написаното дотук за него (благодарение на автори от Софийския университет) е крайно недостатъчно. Ще видим.
  • Безжичен, досега не знаех за Рашко Зайков. Благодарение на теб, преди малко прочетох за него някои публикации. Много интересна личност - не само талантлив математик и физик, но и музикант. Не случайно е бил любимият ученик на Айнщайн - и той е свирил на цигулка. Толкова хубаво би било някой да напише повече за него или да го направи прототип на свой герой от художествено произведение. Ти не си ли писал за него?
  • Пак прочетох, и пак много му се кефих. Сега и "Бозе - Айнщайн" кондензата ли да вземем да поясним. Ама и без пояснения си е много хубаво. Само да не объркат този Бозе с другия Бозе (един от създателите на радиото и психологията на растенията), че и двамата са индийци . Впрочем, говорейки за 5-тото измерение (вече 11) нека си спомним любимия ученик на Айнщайн - Рашко Зайков. Който е любопитен, нека прочете за този незаслужено забравен и незаслужено репресиран голям български учен.
  • Дочка и Иржи, ха дано! Благодаря ви!
  • През цялото време,докато четях си мислех,колко професионално е написан този разказ,възхищавах му се,брависвах,а сцената накрая така ме разсмя,че знаеш ли,каква първа мисъл ми дойде?!Леле,като вземат да пръскат,дано се сетят и за мен,дано ми се случи нещо положително,та било то и ...бебе!Ха,ха,ха!/виж ми възрастта,Роси!/Страхотна си!Давам глас!
  • Интересно ми беше да прочета. Ха дано има ефект и върху парламента. Успех!
  • Безжичен, но без вдъхновяваща научна статия никога не би могло да се напише художествено произведение с подобна тематика. Най - важна е интересната научна основа, разбира се. А ти си майстор именно в тази област. Ще се радвам скоро пак да прочета твоя научна статия, публикувана тук.
  • Не знам как бих се справил- в статия - да, но в разказ - едва ли, това е много по-трудно. Ето защо толкова много ми хареса твоят разказ - да въведеш строго научна тематика по интересен начин в художествено литературно произведение си е майсторство.
  • Безжичен, шегичката в коментара ти и отговорите на поставените от теб въпроси биха могли да са продължение на разказа:
    "Инерционна или гравитационна маса (не че могат да се отличат, де)? И как биха изглеждали уравненията на Максуел в този случай (все пак и законът на Кулон е вътре?)"
    Но ти най-добре би се справил с тази материя. Благодаря ти още веднъж за духовитостта!
  • Благодаря, Джерина!
  • Росе, това тук е висш пилотаж! Гласувам, разбира се!
  • Благодаря и на вас, Грег и Станисла!
  • След коментара на Силвия няма какво да добавя, освен УСПВХ и от мен!
  • Страхотен разказ. Поздравления!
  • Еее, чак пък да помеля някого, хич не исках, ама от това пето състояние всичко може да се очаква... Благодаря и на теб, Ена!
  • Смаяна съм... тотално!
    Росииии, помля ме... онемях, бе, честно!
    Браво, момиче!!!
  • Благодаря ви! Много се радвам, че сте харесали разказа ми. Той е израз и на почитанието ми към писателя-физик Мичел Уилсън.
  • Значи, благодарение на отблъскването между частиците с отрицателна маса се прекратяват действия, създадени въз основата на дълбоки лични интереси... и щом става въпрос за Народното събрание, дано е хаирлия Гласувам с удоволствие! Успех Росица!
  • 10 гласа бих дала, Роси, ако можех!10 гласа бих дала, Роси, ако можех!
  • Успех, Eia!
  • Убедена съм, че "светената вода" на професор Митев ще повиши раждаемостта, а българският мъж ще заприлича на манекен. А и в международен план има варианти да повлияе на други процеси. Великолепен разказ, Роси. Впечатлена съм от познанията и хумора ти. Жената е огин. Имам такава позната, която чупи наред, ако мъжа й закъснее и си го представях цветно. Благодаря за удоволствието!
  • Ехаа! Ще си пратя адреса си, пък ти го предай моля те на професор Митев
    п.п. Правя списък на спешно нуждаещите се от частици с - маса обекти.
  • Страхотен разказ, и много добър сюжет!
  • Впечатлена съм, Роси! Пожелавам ти успех!
  • Още щом видях автора, знаех, че ще прочета. И не останах разочарован - с най-голям интерес прочетох разказа. Наистина много ми хареса (и физическите, и техническите обяснения - също. Те са и така прекрасно интегрирани във фабулата). И малко шегички: Инерционна или гравитационна маса (не че могат да се отличат, де ) ? И как биха изглеждали уравненията на Максуел в този случай (все пак и законът на Кулон е вътре?) .
    А резултатът от прочитането е с ясен положителен знак, при това в посока на привличане (независимо от + знак ) .
  • Успех!
  • Невероятен разказ. Написан с ерудиция и то по отношение на толкова високи материи. И най-важното, съдържащ много приятен хумор, базиран на парадоксалното понятие "отрицателна маса". С радост давам глас за конкурса и се надявам разказът да получи най-високото отличие. Надявам се също проф.Митев и странното му семейство, в екип да достигнат и до следващото свое откритие - например имагинерна маса. Поздравление, Роси!
  • Желая Ви успех,много хитроумно откритие!
  • При толкова отрицателна енергия, след откритието на проф.Митев: в България всички ще се заобичаме след поръсване със "светената вода"!
    Много екзистенциално и оригинално написано! Доста си сведуща в новите технологии.Авангардни познания имаш и по физика, химия и математика,а защо не и по биология?!
    Браво, Росица!
    Желая ти успех и съм сигурен в таланта ти!
Propuestas
: ??:??