23 may 2024, 16:23

Почти /фантастичен/ разказ

  Prosa » Relatos
414 0 0
3 мин за четене

Беше един от онези дни, в  които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.

Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.

С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.

и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по съседните пейки. Тъпата болка в едната половина 

на главата ме правеше неконтактен и раздразнителен. И леко напрегнат.

Та, седях си на пейката с настроение на прегладнял алигатор, зяпах наоколо и поклащах преметнатия си крак.

Нерви.И тогава някой седна до мен. Почти изпъшках от досада. Мразя нахлуването в личното ми пространство.

- Господине, вие добър човек ли сте?-гласът беше на жена,която почти шепнеше.Звучеше някак изплашено.

Що за смотан въпрос? Наистина изпъшках от досада.Бегло хвърлих поглед към посоката , от която идваше въпроса.

Да , жена , с изрусена коса и ...като че ли позната физиономия. После отхвърлих тая мисъл .Има стотици хора ,които си приличат.

Но очите,хм,очите ги помнех отнякъде.

Тези очи в момента ме гледаха подозрително-умолително.Очакваха отговор.

-И аз не знам какъв съм ..- измрънках под нос и за пореден път проклех болката в главата, дето копаше упорито.

Сякаш обнадеждена от моя полуотговор,жената продължи, шепнейки.

-Знаете ли,че днес и утре има магнитни бури от 5 ниво?

Кимнах . Аз ли не знаех? Май ще си говорим за времето.Обнадеждена от кимването ми ,жената продължи:

-А знаете ли ,че всъщност няма никакви магнитни бури,както твърдят по телевизиите?

Всичко е една измама,с която прикриват сигналите от кулите на GSM мрежата..

О, Боже! Мислех ,че съм попаднал на обикновена досадница и ще си говорим за времето и децата.

Ама нещата намирисваха на шантава поддръжница на конспиративните теории.Все пак любопитството ми надделя

и я оставих да говори.А имаше и половин час до тръгването на автобуса.Взела мълчанието ми за съгласие,русата

продължи:

- Всъщност, чели ли сте братя Стругацки? Те имат един роман,казва се ,, Обитаемият остров,,.В романа управляващата

върхушка контролира съзнанието на населението със специални кули-излъчватели.Ще се изненадате ,но това е реалност тук,

на Земята.

Погледнах часовника си .Още 20 минути и се качвам на автобуса.Дотогава тая нека си плямпа щуротиите.Не ми се ставаше да 

се местя на друга пейка. А , и признавам си, дрънканиците на русата ме забавляваха.Чудех се, какво още ще измисли.

- Господине ,добре ли сте ?Виждате ми се блед. - Прояви странна загриженост жената до мен . Не бях свикнал на такова отношение.

-Добре съм!- измрънках, и пак проклех оня свредел,дето дълбаеше в кратуната ми.Междувременно съседката продължаваше да говори.

Заслушах се.

- А знаете ли,че руснаците са унищожили над 20 биолаборатории в Украйна?Там американците разработвали специални вируси,

които да разболяват само хората със славянски гени. Тоест,продължават това,което са правил нацистите.

А защо точно в Украйна ?- сама се запита жената и побърза да си отговори- Защото там е люлката на славянската цивилизация

и гените са най-силни. А към тези лаборатории е имало специални отделения за сурогатни майки. Там те са раждали децата си 

и тези малки деца след време са продавани на хора от Елитите и разни милиардери..

Мдаа, на всичко отгоре май,че ще се окаже една от многото луди, дето така свободно се мотат по улиците в днешно време.

-Какво знаете за адренохрома?- жената почти се беше обърнала към мен и ме фиксираше с поглед...

 

следва продължение

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...