11 ene 2019, 13:47  

Последният селянин 

  Prosa » Relatos
1652 9 24
3 мин за четене

     В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.

    – Гоче! Това ти ли си? Отдавна не съм те виждал по село!

    – Аааа! Продадохме къщата. Вече съм истински гражданин. Няма вече село! Няма връщане назад!

    – Голяма опашка,– притеснено продължи Рангел.– Всички ли чакат за мотики?

    – Какви мотики?– учуди се новият гражданин.– Това вече е пункт на Лотарията. Всички чакат ред, за да си купят билети. Да изпробват късмета си. Магазинът за селски работи го преместиха по-надолу. Зад ъгъла.

    – Така ли? Е тогава, аз да тръгвам. И късмет!

    – За къде си се разбързал? Купи си лотариен билет! Може да спечелиш! Не ти ли омръзна това село? Тази земя?

    – Не! – оживи се Рангел.– Обичам земята! Само като копна един-два пъти! Като ми замирише на нея…Става ми някак си хубаво, леко...

    – Не ми я хвали земята.– намеси се в разговора човекът пред тях.– Копаеш, бъхтиш се, а накрая – нищо! Цял живот беднотия. Градът е друго нещо!

    – Може и така да е,.– разпали се Рангел.– но и последният човек да остана в селото, не си го давам за града! Хайде, че бързам! Останете си със здраве!

     След десетина минути Рангел, стиснал здраво в ръката си две чисто нови дървени дръжки за мотика, премина покрай лотарийния пункт. На лицето му грееше усмивка.

    – Виж го твоят човек.– непознатият сбута с лакът Гочето.– Ухилил се, все едно е ударил милионът от Лотарията! Будала с будалите! Бърза да копае!

     В далечината изсвири влак. Сякаш приветстваше Новото време! Или се сбогуваше със Старото?

 

   

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??