Последният селянин
В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоче! Това ти ли си? Отдавна не съм те виждал по село!
– Аааа! Продадохме къщата. Вече съм истински гражданин. Няма вече село! Няма връщане назад!
– Голяма опашка,– притеснено продължи Рангел.– Всички ли чакат за мотики?
– Какви мотики?– учуди се новият гражданин.– Това вече е пункт на Лотарията. Всички чакат ред, за да си купят билети. Да изпробват късмета си. Магазинът за селски работи го преместиха по-надолу. Зад ъгъла.
– Така ли? Е тогава, аз да тръгвам. И късмет!
– За къде си се разбързал? Купи си лотариен билет! Може да спечелиш! Не ти ли омръзна това село? Тази земя?
– Не! – оживи се Рангел.– Обичам земята! Само като копна един-два пъти! Като ми замирише на нея…Става ми някак си хубаво, леко...
– Не ми я хвали земята.– намеси се в разговора човекът пред тях.– Копаеш, бъхтиш се, а накрая – нищо! Цял живот беднотия. Градът е друго нещо!
– Може и така да е,.– разпали се Рангел.– но и последният човек да остана в селото, не си го давам за града! Хайде, че бързам! Останете си със здраве!
След десетина минути Рангел, стиснал здраво в ръката си две чисто нови дървени дръжки за мотика, премина покрай лотарийния пункт. На лицето му грееше усмивка.
– Виж го твоят човек.– непознатият сбута с лакът Гочето.– Ухилил се, все едно е ударил милионът от Лотарията! Будала с будалите! Бърза да копае!
В далечината изсвири влак. Сякаш приветстваше Новото време! Или се сбогуваше със Старото?
© Хари Спасов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубав разказ, с удоволствие го прочетох!
-
Права си Дарина! Ирина, моята печалба е това,което съм написал да стигне до умовете и да докосне сърцата на хората! Благодаря ти!
-
Ако не си спечелил от лотарията,Хари,пожелавам ти да спечелиш от конкурса!!Гласувам за теб!
-
След последният мохикан дойде време и на последният селянин, тъжноо. Когато сам си станал мотика, трудно е да се вземеш в ръце
-
Така е,Админ! В нея е всичко! Благодаря за коментара!
-
Неслучайно от известно време се занимавам активно със земеделие, има нещо в земята...
-
Благодаря,Дочка!
-
Браво! Успех, Хари!
-
Благодаря,Росица!
-
Поздравления!
-
Благодаря,Rami,Кети!
-
Чудесен! Любовта към земята я има в кръвта на човека...
-
Благодаря, Исмаиле,Милко,Валя!
-
Глас и от един селянин! Успех, Хари!
-
Благодаря,Костадине!
-
Браво на бай Рангел,много ми хареса Хари и имаш глас от мен.Успех.
-
Сърдечно благодаря,Латинка!
-
Успех,Eipril!
-
Благодаря,Пер,Спиро,Диди,Васе,Силве!
-
Браво, Хари! Великолепно поднесен разказ!
-
Не е на почит трудът, а лесният начин на живот. Гласувах.
-
Много ми хареса и третият ми глас отива за Рангел! Успех Хари!
-
Браво! Меко и гладко написано. Идилично, но и носталгично. Изсъхнаха ни корените сякаш и как няма да изсъхнат, като ги разтеглихме по градищата.
Ама и тоя Рангел един будала, та не вземе да им измаа по един сап у тиквите на ония фръцльовци... -
Много добър разказ! Виж си пощата, моля!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
