Последният селянин
В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоче! Това ти ли си? Отдавна не съм те виждал по село!
– Аааа! Продадохме къщата. Вече съм истински гражданин. Няма вече село! Няма връщане назад!
– Голяма опашка,– притеснено продължи Рангел.– Всички ли чакат за мотики?
– Какви мотики?– учуди се новият гражданин.– Това вече е пункт на Лотарията. Всички чакат ред, за да си купят билети. Да изпробват късмета си. Магазинът за селски работи го преместиха по-надолу. Зад ъгъла.
– Така ли? Е тогава, аз да тръгвам. И късмет!
– За къде си се разбързал? Купи си лотариен билет! Може да спечелиш! Не ти ли омръзна това село? Тази земя?
– Не! – оживи се Рангел.– Обичам земята! Само като копна един-два пъти! Като ми замирише на нея…Става ми някак си хубаво, леко...
– Не ми я хвали земята.– намеси се в разговора човекът пред тях.– Копаеш, бъхтиш се, а накрая – нищо! Цял живот беднотия. Градът е друго нещо!
– Може и така да е,.– разпали се Рангел.– но и последният човек да остана в селото, не си го давам за града! Хайде, че бързам! Останете си със здраве!
След десетина минути Рангел, стиснал здраво в ръката си две чисто нови дървени дръжки за мотика, премина покрай лотарийния пункт. На лицето му грееше усмивка.
– Виж го твоят човек.– непознатият сбута с лакът Гочето.– Ухилил се, все едно е ударил милионът от Лотарията! Будала с будалите! Бърза да копае!
В далечината изсвири влак. Сякаш приветстваше Новото време! Или се сбогуваше със Старото?
© Хари Спасов All rights reserved.
