4 jul 2019, 9:14

Предговор стихосбирка "На Ръба"

1.7K 1 1

***

Когато си сред много хора, 
а сякаш си сам.
Когато погледнеш 
надълбоко в себе си.
Когато навън е студено, 
а в душата ти гори огън.
Огън, който не може 
да изгаси дори дъжда.
Когато видиш отражението си в локвите и не можеш 
да разпознаеш образа си.
Тогава разбираш, че 
всъщност си изтъкан 
от невидими нишки, 
които се преплитат.
Когато прекалено дълго 
си бягал от себе си.
Когато се огледаш в очите 
на някой специален за теб човек и всички маски паднат...
Тогава, дори гримът не може да скрие оголената душа... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Сам сред много хора... Това наистина е една от най-големите трагедии на съществуването. Обграден от хора, а някакси откъснат. Понякога страданието е прекалено голямо, че да бъде скрито.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...