Предговор стихосбирка "На Ръба"
***
Когато си сред много хора,
а сякаш си сам.
Когато погледнеш
надълбоко в себе си.
Когато навън е студено,
а в душата ти гори огън.
Огън, който не може
да изгаси дори дъжда.
Когато видиш отражението си в локвите и не можеш
да разпознаеш образа си.
Тогава разбираш, че
всъщност си изтъкан
от невидими нишки,
които се преплитат.
Когато прекалено дълго
си бягал от себе си.
Когато се огледаш в очите
на някой специален за теб човек и всички маски паднат...
Тогава, дори гримът не може да скрие оголената душа...
© Екатерина Глухова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сам сред много хора... Това наистина е една от най-големите трагедии на съществуването. Обграден от хора, а някакси откъснат. Понякога страданието е прекалено голямо, че да бъде скрито.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
