4 июл. 2019 г., 09:14

Предговор стихосбирка "На Ръба"

1.7K 1 1

***

Когато си сред много хора, 
а сякаш си сам.
Когато погледнеш 
надълбоко в себе си.
Когато навън е студено, 
а в душата ти гори огън.
Огън, който не може 
да изгаси дори дъжда.
Когато видиш отражението си в локвите и не можеш 
да разпознаеш образа си.
Тогава разбираш, че 
всъщност си изтъкан 
от невидими нишки, 
които се преплитат.
Когато прекалено дълго 
си бягал от себе си.
Когато се огледаш в очите 
на някой специален за теб човек и всички маски паднат...
Тогава, дори гримът не може да скрие оголената душа... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Сам сред много хора... Това наистина е една от най-големите трагедии на съществуването. Обграден от хора, а някакси откъснат. Понякога страданието е прекалено голямо, че да бъде скрито.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...