4 июл. 2019 г., 09:14

Предговор стихосбирка "На Ръба" 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
840 1 1

***

Когато си сред много хора, 
а сякаш си сам.
Когато погледнеш 
надълбоко в себе си.
Когато навън е студено, 
а в душата ти гори огън.
Огън, който не може 
да изгаси дори дъжда.
Когато видиш отражението си в локвите и не можеш 
да разпознаеш образа си.
Тогава разбираш, че 
всъщност си изтъкан 
от невидими нишки, 
които се преплитат.
Когато прекалено дълго 
си бягал от себе си.
Когато се огледаш в очите 
на някой специален за теб човек и всички маски паднат...
Тогава, дори гримът не може да скрие оголената душа... 

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1395 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сам сред много хора... Това наистина е една от най-големите трагедии на съществуването. Обграден от хора, а някакси откъснат. Понякога страданието е прекалено голямо, че да бъде скрито.
Предложения
: ??:??