26 oct 2007, 17:03

Приказка за съкровище - част първа

1.4K 0 0
1 мин за четене
Отвори очи, протегна ръката си към оставената чаша на шкафа. Вместо вода, вътре бе поникнала роза. Аромата й попи в съзнанието. Днес щеше да бъде розова. Малката стаичка притискаше спомените към сърцето й с тъга... Огледа се, навън дъжда сипеше капките си бавно като знамение, земята приемаше водата смирено и жадно, а студът проникваше на пресекулки в дъха на ноември. Розова, престъпи прага на къщичката и тръгна по калните пътеки на света.
Днес отново щеше да търси забравеното си съкровище.

 

Забравеното съкровище, за което всички говореха, но малко се престрашаваха да потърсят. Всеки имаше някаква цел, а нейната беше да намери забравеното и да построи мечтите си, заедно със сродната си душа. Отричаше се по милион пъти на ден от хиляди неща, но в края на залеза пак тръгваше към мечтата си, към съкровището, към корените на хиляди щастливи рози, които бяха разбрали съществуването си. Тя тръгна...

 

Гората на чувствата й оплиташе клоните си със самотата и плачеше сутрин след изгрева на слънцето. Събираше сълзите в шепи и носеше тъгата си в кутийка от сребро, заедно с ключа за сърцето си. Той - магьосникът й беше казал, че един ден вратата ще се отвори и слънцето ще влезе, но тя не вярваше. Отдавна бе забравила съществуването на топлината. Малкото й тяло безумно се блъскаше в дните и не намираше утеха. Но днес тя беше розова и зова на всички забравени корени на щастливите рози я зовяха. Пееха с ласките си песни в тишината и стелеха по пътя й надежда...

 

Надеждата беше любов, съкровището я зовеше, а всяка една крачка по пътеката на тишината я караше да потръпва. Вслуша се в отекващите дълбоко в съзнанието й думи на Вълшебника. Пътят и посоката се криеха някъде дълбоко в сърцето. Капките дъжд бяха на път да разплачат сърцето й от самота, когато на пътя й се изправи най-невероятното нещо на земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...