На моята Ейприл
Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило черно. Всичките му братя и сестри били кафяви. Точно под корема си имало бял кръст, изрисуван от козината...
Един ден дошли хора и го купили..
Дните отминали и малкото кокерче станало на петнадесет години. Боляли го задните крачета. С трудност се движело. Ослепяло напълно и се блъскало в стените на апартамента, където живеело...
Тогава, когато този кокер бил навършил петнадесет години, от Небето долетели два Кокерски Ангела.
Те били бели, от бели по-бели! Дългите им уши сякаш били целите от пух. На гърба си имали криле, също снежнобели, които потрепвали , сякаш всеки миг, ще се разперят и отлетят.
Първият Ангел попитал умиращия кокер:
- Ето, ти умираш! Какви три неща, ти би искал да запомниш ...