1 ene 2021, 1:51  

Притча за един кокершпаньол

462 2 4
2 мин за четене

На моята Ейприл

 

 

 

 

Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило черно. Всичките му братя и сестри били кафяви. Точно под корема си имало бял кръст, изрисуван от козината...

  Един ден дошли хора и го купили.. 

  Дните отминали и малкото кокерче станало на петнадесет години. Боляли го задните крачета. С трудност се движело. Ослепяло напълно и се блъскало в стените на апартамента, където живеело...

  Тогава, когато този кокер бил навършил петнадесет  години,  от Небето долетели два Кокерски Ангела.

  Те били бели, от бели по-бели! Дългите им уши сякаш били целите от пух. На гърба си имали криле, също снежнобели, които потрепвали   , сякаш всеки миг, ще се разперят и отлетят.

  Първият Ангел попитал умиращия кокер:

   - Ето, ти умираш! Какви три неща, ти би искал да запомниш в дългия си живот?

Кокершпаньолът отговорил:

   - Искам да запомня моят собственик! Той винаги се връщаше тъжен от работа! Аз се хвърлях върху него! Той ме прегръщаше, вдигаше ме нависоко, а аз го близках...

    - Второ, Той винаги пълнеше червената ми купичка с прясна вода...

    - Трето, искам да запомня зелената трева, синьото небе и златното слънце!

 Вторият Кокер Ангел погалил черната главица на умиращото куче:

   - Кажи ми , какви три желания имаш и аз, ще ги изпълня!

    - Аз умирам! Знам го! Но искам моят собственик да живее още дълги години!  - с мъка споделил умиращия кокер. - Нека той живее след мен!

    - Второ! Бих искала да ме погребе на село, до циментовата пътека! Да ми направи малко гробче  и в него да тури моята кожена каишка, купичката ми за вода и моята любима играчка - кремвирш от пластмаса...

И ако може да ме повие  в онова, кафявото, топло одеало!

   - Трето!? Искам, много искам! Когато след  години, някой мине по циментовата пътечка и погледне вдясно да вижда само това, което аз обичах. Зелената трева, синьото небе и златно Слънце!

 

 

 

 

 

  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...