1 янв. 2021 г., 01:51  

Притча за един кокершпаньол 

  Проза » Рассказы, Другие
230 2 4
2 мин за четене

На моята Ейприл

 

 

 

 

Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило черно. Всичките му братя и сестри били кафяви. Точно под корема си имало бял кръст, изрисуван от козината...

  Един ден дошли хора и го купили.. 

  Дните отминали и малкото кокерче станало на петнадесет години. Боляли го задните крачета. С трудност се движело. Ослепяло напълно и се блъскало в стените на апартамента, където живеело...

  Тогава, когато този кокер бил навършил петнадесет  години,  от Небето долетели два Кокерски Ангела.

  Те били бели, от бели по-бели! Дългите им уши сякаш били целите от пух. На гърба си имали криле, също снежнобели, които потрепвали   , сякаш всеки миг, ще се разперят и отлетят.

  Първият Ангел попитал умиращия кокер:

   - Ето, ти умираш! Какви три неща, ти би искал да запомниш в дългия си живот?

Кокершпаньолът отговорил:

   - Искам да запомня моят собственик! Той винаги се връщаше тъжен от работа! Аз се хвърлях върху него! Той ме прегръщаше, вдигаше ме нависоко, а аз го близках...

    - Второ, Той винаги пълнеше червената ми купичка с прясна вода...

    - Трето, искам да запомня зелената трева, синьото небе и златното слънце!

 Вторият Кокер Ангел погалил черната главица на умиращото куче:

   - Кажи ми , какви три желания имаш и аз, ще ги изпълня!

    - Аз умирам! Знам го! Но искам моят собственик да живее още дълги години!  - с мъка споделил умиращия кокер. - Нека той живее след мен!

    - Второ! Бих искала да ме погребе на село, до циментовата пътека! Да ми направи малко гробче  и в него да тури моята кожена каишка, купичката ми за вода и моята любима играчка - кремвирш от пластмаса...

И ако може да ме повие  в онова, кафявото, топло одеало!

   - Трето!? Искам, много искам! Когато след  години, някой мине по циментовата пътечка и погледне вдясно да вижда само това, което аз обичах. Зелената трева, синьото небе и златно Слънце!

 

 

 

 

 

  

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??