Jan 1, 2021, 1:51 AM  

Притча за един кокершпаньол

461 2 4
2 min reading

На моята Ейприл

 

 

 

 

Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило черно. Всичките му братя и сестри били кафяви. Точно под корема си имало бял кръст, изрисуван от козината...

  Един ден дошли хора и го купили.. 

  Дните отминали и малкото кокерче станало на петнадесет години. Боляли го задните крачета. С трудност се движело. Ослепяло напълно и се блъскало в стените на апартамента, където живеело...

  Тогава, когато този кокер бил навършил петнадесет  години,  от Небето долетели два Кокерски Ангела.

  Те били бели, от бели по-бели! Дългите им уши сякаш били целите от пух. На гърба си имали криле, също снежнобели, които потрепвали   , сякаш всеки миг, ще се разперят и отлетят.

  Първият Ангел попитал умиращия кокер:

   - Ето, ти умираш! Какви три неща, ти би искал да запомниш в дългия си живот?

Кокершпаньолът отговорил:

   - Искам да запомня моят собственик! Той винаги се връщаше тъжен от работа! Аз се хвърлях върху него! Той ме прегръщаше, вдигаше ме нависоко, а аз го близках...

    - Второ, Той винаги пълнеше червената ми купичка с прясна вода...

    - Трето, искам да запомня зелената трева, синьото небе и златното слънце!

 Вторият Кокер Ангел погалил черната главица на умиращото куче:

   - Кажи ми , какви три желания имаш и аз, ще ги изпълня!

    - Аз умирам! Знам го! Но искам моят собственик да живее още дълги години!  - с мъка споделил умиращия кокер. - Нека той живее след мен!

    - Второ! Бих искала да ме погребе на село, до циментовата пътека! Да ми направи малко гробче  и в него да тури моята кожена каишка, купичката ми за вода и моята любима играчка - кремвирш от пластмаса...

И ако може да ме повие  в онова, кафявото, топло одеало!

   - Трето!? Искам, много искам! Когато след  години, някой мине по циментовата пътечка и погледне вдясно да вижда само това, което аз обичах. Зелената трева, синьото небе и златно Слънце!

 

 

 

 

 

  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...