1.01.2021 г., 1:51  

Притча за един кокершпаньол

466 2 4
2 мин за четене

На моята Ейприл

 

 

 

 

Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило черно. Всичките му братя и сестри били кафяви. Точно под корема си имало бял кръст, изрисуван от козината...

  Един ден дошли хора и го купили.. 

  Дните отминали и малкото кокерче станало на петнадесет години. Боляли го задните крачета. С трудност се движело. Ослепяло напълно и се блъскало в стените на апартамента, където живеело...

  Тогава, когато този кокер бил навършил петнадесет  години,  от Небето долетели два Кокерски Ангела.

  Те били бели, от бели по-бели! Дългите им уши сякаш били целите от пух. На гърба си имали криле, също снежнобели, които потрепвали   , сякаш всеки миг, ще се разперят и отлетят.

  Първият Ангел попитал умиращия кокер:

   - Ето, ти умираш! Какви три неща, ти би искал да запомниш в дългия си живот?

Кокершпаньолът отговорил:

   - Искам да запомня моят собственик! Той винаги се връщаше тъжен от работа! Аз се хвърлях върху него! Той ме прегръщаше, вдигаше ме нависоко, а аз го близках...

    - Второ, Той винаги пълнеше червената ми купичка с прясна вода...

    - Трето, искам да запомня зелената трева, синьото небе и златното слънце!

 Вторият Кокер Ангел погалил черната главица на умиращото куче:

   - Кажи ми , какви три желания имаш и аз, ще ги изпълня!

    - Аз умирам! Знам го! Но искам моят собственик да живее още дълги години!  - с мъка споделил умиращия кокер. - Нека той живее след мен!

    - Второ! Бих искала да ме погребе на село, до циментовата пътека! Да ми направи малко гробче  и в него да тури моята кожена каишка, купичката ми за вода и моята любима играчка - кремвирш от пластмаса...

И ако може да ме повие  в онова, кафявото, топло одеало!

   - Трето!? Искам, много искам! Когато след  години, някой мине по циментовата пътечка и погледне вдясно да вижда само това, което аз обичах. Зелената трева, синьото небе и златно Слънце!

 

 

 

 

 

  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...