Приятелска вечеря ( 18+)
Obra no adecuada para menores de 18 años
ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А сега…Аз съм виновен…То угодия нямаш бе човек! Разбирам да се познаваме от вчера, а то вече двайсет години има от тогава. Сещаш ли се кога се видяхме за сефте? Аааа…сещаш се я, как няма да се сетиш. И от тогава, та досега сме си най-добрите приятели. Ти без мен не можеш. Нито пък аз без теб! Помниш ли когато замина веднъж за половин година? Как не се обади бе, как едно писъмце не написа тогава?! Сърдит ти бях, така да знаеш…ама нейсе…Нали си ми като братче. Още щом те видях да сядаш до мен и ти простих. Нали помниш? Ама и тя беше красива, а? Пууу…не бях е*ал по красива женска от нея. То тяло, то цици…И как викаше. Майстор съм ей, така да знаеш! Всички дето са били с мен, викат чак до Бога. Ама като се замисля една не се върна пак. Ама какво ти разправям, все едно не знаеш. И ти всеки път надничаше зад вратата, ама страх те беше да се включиш. Или викаш, харесва ти само да гледаш? Досега обаче не си ми казвал, че съм сгрешил. Само за тая, последната каза. Ама аз пак ти казвам – прав си бях. Да съм я оставил казваш. Такова гадже изпуска ли се, бе? Такива бомби не можеш хвана всеки ден. А ти помниш ли първата, а? Онази с големите цици, пълничката. Ахааа, хилиш се…Голяма борба падна тогава. А бе, ти броил ли си колко п*ки сме катурнали заедно? Не си? И аз не съм…Ама доста са като се замисля. Голяма комбина сме с теб, така да знаеш. Хе-хе…усмихвай се ти, усмихвай се. И всичко започна като се върна. Преди това не бяхме толкова диви бе! Не знам къде се губи тогава, ама като се появи пак, нещо те беше хакнал хормона, а? Само ебане и големи нянки ти бяха в главата, та и мен ме развали. Ха-ха-ха…Развали…Ха-ха. Ама тая последната бие всички по точки, тъй да знаеш. Здрава борба си беше с нея. Ти ‘що не се намеси, не знам?! Нали видя, че зор ми даде. Ама само надничаше пак от вратата и се хилеше. Една чекия поне не си ли направи? Ай не се изчервявай деее…Не си? Ееее, тук вече ме излъга. Неее…направо не ти вярвам. На такова красиво гадже, да не се попипаш…Лелеее, вечерята…Мале, мале…Дано не съм я изгорил. Ух, че париии…Ама и как мирише…Ммм…Тъкмо на време я ‘фанах. На, хапвай. Ето ти ножче, ето ти и виличка. Хапвай, хапвай. Сочни гърдички, пресни! Давай докато не са изстинали, че ще лоясат. Ммм…вкусотия. Ама и готвач съм, а? А бе, чакай бе…ракийката забравих бе алооо…Ще пиеш една, нали? Ама и аз к’ во те питам. Ето чашка. Леле, леле, как се точиии, като олио. ‘Айде братко, наздраве. За твое здраве да е. Охааа…бррр…ама силна бе! Ууу…изгори ма! Бодвай и мезе, че много е люта пущината. Давай колкото ти е сладко, няма да свърши. Има бол. И от месцето и от ракията. ‘ Айде наздраве и да е на хаирлия!
На пода, до самата маса, лежеше голия труп на жената, която до преди два часа все още дишаше. На мястото, където трябваше да са гърдите й, сега зееха два кървави кръга с висящи по краищата им меса.
- Хапвай, хапвай от гърдичките. Ще изстинат ти казвам.
Човекът на масата, продължаваше да говори на празния стол срещу себе си и спокойно да отпива от лютата ракия премлясквайки с уста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados
