9 мин за четене
Обясних й приветливо, доверчиво й се усмихвах.
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош и изнесох на двора още снощи.
- Когато пожелаете , лейди Лу, преди или след закуска, няма значение за мен. Нова четка за зъби има в банята, чисти хавлии, вземете си душ и да вървим.
- Не, тръгваме така, ще ме изчакаш в къщи да се приготвя и се връщаме тук - твърдо каза тя
Надяна яке на Филипа, маратонки на бос крак, с пръсти оправи косата си
- Да вървим тогава , Петро.
На мен ми беше все тази, че не съм на работа, онези тайнствените платиха така добре, че и няколко години мога да я карам така, и какво да се щурам из апартамента си, само да преча на преустройството ли...Кукуция, ами още няма сериозна работа из градината.
Разглеждах модерните каменни и мраморни статуи из двора й, стария собст ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse