Обясних  й приветливо, доверчиво й се усмихвах.

- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.

- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.

Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош и изнесох на двора още снощи.

- Когато пожелаете , лейди Лу, преди или след закуска, няма значение за мен. Нова четка за зъби има в банята, чисти хавлии, вземете си душ и да вървим.

- Не, тръгваме така, ще ме изчакаш в къщи да се приготвя и се връщаме тук - твърдо каза тя

Надяна яке на Филипа, маратонки на бос крак, с пръсти оправи косата си

- Да вървим тогава , Петро.

На мен ми беше все тази, че не съм на работа, онези тайнствените платиха така добре, че и няколко години мога да я карам така, и какво да се щурам из апартамента си, само да преча на преустройството ли...Кукуция, ами още няма сериозна  работа из градината.

                 Разглеждах модерните каменни и мраморни статуи из двора й, стария собственик не е жалил средства, все едно разхвърляни из зелената трева. Подрязаните финикови палми полюшваха листа,  в цветните алеи нацъфтяли разни цветенца,я има и като нашите теменужки, но по-едри, амарилиусите готови да развият фунийките си.

Миришаше на свежест и пробуждащ се живот...

Не се притеснявах кога ще дойде, дали след час, два, три...жена е, времето като обещание за нея е спряло. 

- Харесва ли ти, зелените поля на моя роден дом - смееше се тя - Филипа ти е казвала, че съм англичанка, нали, дошла в една слънчева и топла страна...Ще ми помогнеш ли с чантите, внимателно с черната, там са питиетата, в хладилната чанта месо и колбаси, а в тази дрехите ми.

               В къщата на Филипа изпълнявах ролята и на домакин и на гост. Застелих масата с покривка, по мъжки наредих малки и големи чаши, от коя ли страна да сложа приборите... Руменина бе избила по бузките й, от безпомощността й бе останал само плахия поглед, но след първата чашка и това отмина.

- Знаеш ли - започна неохотно тя - Филипа замина, нещо сякаш ми нареждаше да те няма и теб. Как щях да се справя с всичко сама. Вървях в съня си из двора на фирмата, отначало ме беше страшно, сама сред тези високи огради и бездушно желязо. Погледът ми попадна върху метровите тръби, които ти беше оставил на определени места за самоотбрана.Докопах една и я носих винаги с мен из двора. Получих съобщение от Димархията, кметството де, за справка за надвнесени данъци.Отидох.

Знаеш не става веднага, особено като трябва да ти връщат пари, от служба в служба, справки, проверки и окъснях. Прибрах се направо в къщи, а на другия ден по- от рано да съм в Кметството. Отново справки, разтакавания и деня си отиде.И отново не се отбих във фирмата, бях сякаш я забравила...Оправиха се нещата в Кметството, възстановиха надвнесената сума.

На сутринта, както обикновено в 7 часа отключих малката врата, преглеждам кореспонденцията и без никакво вътрешно напрежение съм горе. За пръв път почувствах, че това е просто за мен работа, а не задължение. Свърших обичайното, заключих и взех да се занимавам с нещата из железата. Очаквах камион  да натовари и извози скраб. Товарих мълчаливо и съсредоточено с крана.

После на кантара, разписахме документите и тръгна. Подредих,  както обикновено минах с електомагнита за дребни железа. Приключих. Преобляках се и в джипа към къщи. Значи  можело и веднъж дневно да се качвам горе.  Само веднъж си помислих за тебе '' Несправедливо го съкратих, дано е прекарал добре със семейството си в България и е намерил добра работа '', беше ми неудобно да те търся по мобилния.

             Веднъж в една буря се е получил токов удар ли, или следствие на гръмотевици и мълнии, квартала е останал без електричество. Канализацията не е успяла да побере пороя, наводнения по пътищата, затворени подлези. Бетствено полужение може би 5 или 7 дни из квартала. Апаратите горе дефектирали, командното дишане спряло и той починал. Намразих още повече това място, макар че е собственост на английското ми семейство. Добре, че всичко бе документално изрядно, застраховано, та изплатиха много добро обещетение за щетите. Продадох  и машините горе.

Заключих, сложих табелка отвън и потънах в летаргия.

Някакво любопитство сякаш ме теглеше към онази вила-хижа. И обсебена всяка сряда ходех там, изпаднала и в  меланхолия или безволие, сякаш бях непотребна никому.

Там преди много години, там някъде изгубих гривната си, гривна без някаква сантиментална или парична стойност, просто ми хареса от един лаики пазар и я купих

Мъжът ми беше засял два игловидни киприса в наша чест, после още един заради Филипа.

Иглолистни кипариси,...даже и шички не виеха гнезда по тях. При някаква буря морето изхвърлило онзи огромен дървен ствол, на който ме намери. Имахме две лодки, голямата продадохме, а малката така се разпадна  около хижата, с част от мрежите направихме нещо като ограда, '' Това е морското ни имение...''. Филипа така и не можа да свикне, плачеше, страх я беше сама в стаите, и я изпратихме в Англия. Имах истински приятел, сър Уйлямс, състудент и заедно родителите ни държаха  26% от Източно-Индийска компания., той има голяма заслуга за отглеждането и възпитанивто на Филипа...

Веднъж в студен зимен ден бях седнала на онова дърво, сиво небе, сиво море. Нещо ме тикаше към водата. Нагазих с дрехите, натежаха, вълна  ме е обърнала и изпратила на дъното. Тогава се появи Филипа, както е на СДтата, с черен кон, червена диадема на челото, облечена като жрица, голяма, едра и мощна...Замахна с жезъла си, появи се слънчев лъч и някаква сила ме извлече на брега. Вероятно студа ме е спасил и отрезвил. Довлякох се до старата си кола и се добрах до болницата.

Спасиха ме, но остана страхът от водата.

А в сряда трябва да ида отново до хижата...

                Слушах я внимателно. Тази жена е обсебена  от някаква магия, бабите ни са разказвали подобни страхотии. А сряда е след ден-два. Ще се опитам да я провокирам

- Лейди Лу, хайде утре да идем на Парнитца или над Ливадя, казват боровете разцъфнали и ухае приятно, ще минем и покрай Тива.

Тя се въодушеви над идеята ми и само дето не плесна с ръчички като някое малко момичесце.

Рзходката ни бе просто великолепна, разтоварваща и за двама ни.

Всяка вечер бяхме на верандата, гледахме отвосоко светлините на преминаващите кораби, тя ми говореше за Гринуичката обсерватория, за Темза, детски спомени от фермите им около Милтън Кийнс. Не си дърпах ръката като опарен когато  дланта й нежно докосваше моята.

Постепенно преслочихме няколко сряди без да спомене за онази хижа.

Бяхме се запознали със семейство по време на пътуванията ни, ходехме заедно на кафе или коктейл, а Луиза се държеше напълно нормално.

Не смеех да споделвя с никого нищо за състоянието й. Само с нея...

- Мис Лу, ще бъда откровен с теб. Имам баба знахарка, която може да провери и те излекува ако си обсебена от нечисти сили. Искам да й се обадя. Ти ще имаш ли силата да бъдеш сама, най-малко седмица и да ме чакаш да се върна.

- Да Петро, имам тази сила - каза решително - Ще ти се обаждам по мобилния, ако ми дотрябва помоща ти... Отивай и се връщай,... ще те чакам.

Погалих я по лицето. Гледаше ме предано като кученце.

Свързах се с мама, тя с баба Мария, тя с баба Хрисанта.

'' Да носи девет чифта от бельото й, девет тениски, няколко блузи и ризи Другата седмица ще има новолуние, да е тук с нещата й..''

              Напълних Форда с три тенекийки от моя зехтин, по три кофички различни по вид  маслини,

три пакета колораки, вид сладки с ядка, и три шишета узо, да има подаръци за всички.

Баба Хрисанта ме прие в одаята си без много тържественост.

- Много мило за подаръците ти, винаги съм казвала, че си добро и възпитано момче, и каквото и да правиш, правиш го от добрината си...Сядай и разправяй...

Никаква магичност, присвяткащи с очи бухали или мирис на тамят и упойващи билки. Разказвах бавничко и ясно, баба Хрисанта ме гледаше немигащо, попиваше всяка моя дума без да ме прекъсва

През малкото прозорче новата луна се виждаше застинала и цялата в слух, не трепваше...

- Така си и мислих...Магия, магия е, обикновенна, тя е по-силна от другите - тихичко, сякаш на себе си говореше тя -  Какъв ли е бил този човек, наказан е... Ще излекувам твоята позната. Казваш имало три кипариса, иглолистни кипариси,... те са носители на злото, даже и птичка гнездо не прави по тях,... садят ги по гробищата,... лош знак е, три кипариса. Те ще изсъхнат, имат плитки корени... Трябва да се отрежат. Рибарска мрежа,... тя пропуска лошото и спира доброто, огънят е спасението. Изгубената  гривна е заровена под мраморното стъпало преди прага на вратата, откопайте я и я хвърлете в течаща вода... Къщата ли,  огънят ще изгори и нея...

Тази жена, да носи деня и нощя тези дрехи, ... девет дена, деня и нощя,... да не ги пере, а да ги изхвърля. Да изхвърли и всички черни дрехи от къщи си. Тя ще се проясни и забрави онези лоши дни. Ти трябва да й помогнеш, тя ще гледа на теб като месия...

А ти,... ти си изпратил нещо много надалече и чакаш да се върне,... но, няма да се върне при теб...Виждам някаква светлинка  да идва към теб, опитай се да я хванеш...

Ела след три дни да вземеш дрехите й, не ги пипай, тя да си ги вземе. Кажи й, девет дена да ги носи и да не се къпе, не е чак толкова мръсна... После да носи наопъки някоя дреха , или тук-там съшита с червен конец...Отивай, чакат те.

Баба Хрисанта говореше монотонно, сякаш изпаднала в транс. Само очите й гледаха добродушно и немигащо.

Мълчах и попивах казаното. Тя изпъшка тежко, промълви нещо неразбрано, махна с ръка пред очите си, все едно отпъждаше нещо, тръсна леко побелялта си глава, огледа се.

- Ааа, Пете, добре ли си баби - с радостен тембър попита - Ей, остряхме и ние, добре че майка ти понякога ни качва в колата та ни разхожда до Дуган Хисар, после до морето, после Ксанти...Остаряхме  ние чедоо, остаряхме...Даже дядовците по-рядко ходят и до хоремага. Хайде, пък като идваш се обаждай...

                    Ванът пееше към Атина, носех обратни подаръци, бурканчета с мед и тахън.

Беше ми леко на душата, за пръв път може би и аз не мислех нещо закъхарен.

Всеки би се вълнувал, как ли  я бях  оставил, как ли ще я намеря...

От меланхолията на мис Лу нямаше и помен. Поливаше цветята, когато вкарвах вана в алеята.

- Мис Луу, върнах се,... как си

- О, Петро, радвам се,... слизай, разказвай как са родителите  ти, какво ново в страната ти

Притичах към нея, прегърнах я.

- Добре са, изпращат ти няколко буркана пчелен мед и тахън да се подкрепиш... Свърших и другата работа, в онази чанта са, вземи си я ти сама... Ще носиш тези дрехи девет дни, няма да ги переш, а ще ги изхвърлиш в контейнера,... ще изтраеш девет дни да не се къпеш. Ще прегледаш гардиеробите си и ще изхвърлиш всички черни дрехи. После винаги трябва да носиш дреха обърната наобратно или съшита с червен конец. Това е - издекламирах всичко на един дъх.

                  А  броените дни се изнизаха неусетно...

следва

-