Пътища има всякакви.
Физически и нематериални, дословни и преносни, такива по които ти се върви, и такива, които са ти втръснали от вървене.
Сутрешни пътища, вечерни и нощни такива. Огрени от слънцето пътища, и пътища гонещи сянката.
Има прави пътища, криви пътища, кръгови пътища, хубави, лоши, с асфалтова настилка и макадам, тесни и широки, тъмни и осветени, с прав и обратен вираж, насипни пътища, всечени пътища в скалите, пътища водещи до някъде, и пътища водещи до никъде. Спокойни, и натоварени.
Пътища, по които срещаш хора, и такива по които караш, караш и все няма никой. Пълни пътища, и празни пътища. И не знам кои са за предпочитане.
Сега като ви разправям тези неща не си мислете, че работя към пътното управление, или пък към Пътстрой, примерно.
Нищо подобно. Просто като ходя някъде им обръщам внимание. И от толкова много внимание и зацикляне мога да кажа, че също като с реката два пъти по един и същ път ти не можеш да минеш.
Пътят е различен всеки път. Слънцето пада така, или он ...