Още месец преди Коледа разбрах, че децата са ми подготвили изненада – отпразнуване на Коледа в Лас Вегас. Не мога да кажа, че новината активизира въображението ми като изригващ вулкан, но потърсих информация за този най-гъсто населен град в Невада. Трайно се запечатаха в съзнанието ми две определения:  „град  на греха“, „рай на хазарта“. Ден преди Бъдни вечер по обяд потеглихме към прехвалената от туроператорите дестинация. Повече от четири часа пътувахме из пустинните степи на Аризона, а после още час и нещо по пътищата на Невада. Нямаше особено фрапираща разлика в ландшафта на двата щата. Обрасла с рядка нискостеблена растителност песъчливо-камениста почва, зеленеещи храсти и мъхести кактуси с множество разклонения. Колкото по на север се придвижвахме, стеблата им ставаха все по-високи и преди да навлезем в Невада, те вече изглеждаха като дървета. Интересен феномен е зависимостта на вида от географската ширина!  

          Планини, планини, планини….  Средно високи планински вериги се простират по цялата територия на Аризона и Невада. Разположени една зад друга, разнообразно нагънати, скалите им са оцветени в различни нюанси: сивкаво, тъмнокафяво, червено, розово, синкаво, зелено белезникавобяло. В недрата на аризонските планини могат да се открият различни  скъпоценни камъни, но най-богати са залежите от тюркоаз и перидот. Не се учудих на многото паркирани кемпери в подножието на планините, без да има в близост до тях жилища.  Предположението ми, че те са частни мини се оказа вярно. Отдалече се забелязваха в оградените парцели монтираните сонди за вода, с която вероятно промиват изкопаните късове руда, за да отделят скъпоценните камъни от шлаката. Минахме покрай едно кокетно планинско селце, в което със сигурност имаше голяма мина за скъпоценни камъни, защото над невисока сграда покрай магистралата имаше табела с надпис „ТURQUOİSE “.   

          Пристигнахме в Лас Вегас по тъмно. Когато навлязохме баш в центъра на града, вече не се движехме, а пъплехме. Коли, коли, коли …. На 500-600 метра светофари, монтирани на метални съоръжения над пътното платно, пропускат превозните средства през десетина минути. Освен със светофари, движението се направлява и от регулировчици, които контролират пресичането на пътните платна от потока пешеходци. Не съм засичала време, бях малко улисана от видяното на пръв поглед, но сигурно около половин час ни беше нужно, за да изминем отклонението от главната улица до паркинга на хотел „Беладжио“, което не беше  повече от 300-400 метра. Слава Богу, за едно завъртане в огромното подземие на огромната постройка намерихме място за паркиране.

          На рецепцията ни обслужиха бързо, макар че имаше доста чакащи на опашката. Петима служители работеха едновременно и настаняваха по стаите гостите, долетели тук от различни краища на планетата. Служителят, който се ангажира с нашата резервация, беше изключително любезен и приветлив мъж с очила на средна възраст. Докато синът ми разговаряше с него, имах възможност да огледам обстановката. Огромно фоайе с пищна коледна украса: подредени стотици саксии с разцъфнали коледничета, гарнирани с няколко вида декоративни растения в различни нюанси на зеленото. Огромна светеща елха, пищно украсена, висока 7-8 метра сигурно, звездата на върха ѝ почти докосваше тавана. А наоколо народ, народ..., всеки иска да се снима пред нея, но никой не се блъска, не се бута. В дъното на партерния етаж в откритите барове и ресторанти се настанили туристи, надигат чаши, а много и от местата в казиното също вече бяха заети. Лесно се ориентирахме за асансьорите по табелите, окачени на тавана. Стаите ни бяха на четиринадесетия етаж с изглед към главния булевард „Лас Вегас Стрип“ и Танцуващите фонтани пред хотела. Оставихме си багажа по стаите, попременихме се и тръгнахме на разходка из центъра.

          Навсякъде светлини, светлини … Огромни неонови рекламни пана, някои монтирани на стените на сградите, други на специални съоръжения край централната улица. Какво рекламират? Предимно заведения за хранене, нощни клубове и барове, както и коледни програми с участието на знаменити певци, артисти, танцьори, шоумени, илюзионисти. Интересното е това, че на едно и също пано рекламата се сменя през десет секунди и е на различна тематика. Боже! Боже! Колко хитро са го измислили! За кратко време вкарват в мозъка ти максимален обем информация със скритото намерение да разпалят желанието на туристите да посетят колкото се може повече обекти и да се отдадат на максимум забавления и удоволствия, т.е. да си харчат бол-бол парите. Хм, разпалване на ненаситни страсти! Факт е, че 48 % от приходите в държавния бюджет на Невада са постъпления от данъци, налагани на бизнеса с хазарт, който в този щат е легализиран отдавна. Тук няма да споменавам нищичко за нашия хазартен бизнесмен Васил Божков, защото той за мен е важна политическа фигура, Господ със здраве и спокойствие на душата да го дарява. Като стана дума за легализирани дейности, в Невада и други неприемливи за нормално чувстващия и мислещ човек дейности също са обявени за легални и морални и привличат като магнит не малко търсачи на силни усещания. Но да не уточнявам, ти се досещаш за какво иде реч, нали, читателю?

            Коли, коли, коли по главната улица …. Тълпи от хора по тротоарите. Като че ли целия свят е тръгнал да посреща Коледа в Лас Вегас. Най-различни – по цвят на кожата, форма на очите и скулите, по реч, по ръст, по облекло, по социален статус, за който трудно може да се съди по външността на човека, разбира се. Явно славата на Лас Вегас като култов развлекателен център се разпространява доста активно, щом хора от всички краища на света се стекли да отпразнуват Рождество Христово тук. Парадокс е, че преобладават туристите азиатци – китайци, японци, корейци, виетнамци, тайландци, иранци, индийци, филипинци. Доста араби също са решили да посетят Лас Вегас точно в този момент, макар повечето от тях да изповядват исляма, доколкото аз знам. В интерес не истината малко хора от европеидната раса срещнахме по улиците и в хотелите. Тук му е мястото да уточня, че в Лас Вегас всеки турист има свободен достъп до казината, търговските обекти, ресторантите и баровете в партерните етажи на абсолютно всички хотели в града.

          Много бих искала само с няколко думи да опиша видяното, но да съм и обективна, точна. И кои да са те? Величествено, пищно, красиво, луксозно, изумяващо – тези определения ми минават през ума. Вляво от „Беладжио“ с неговите танцуващи фонтани се издигат високо в небето железобетонните конструкции на хотел „Космополитен“, покрити с огромни площи тъмносиньо стъкло. Не можах да преброя колко са етажите му, но съм сигурна, че са повече от петдесет. С близо три хилядите си стаи този хотел е в състояние да приеме над пет хиляди гости на вечер. Тук те могат да опитат японска храна, да отпуснат в хамам, да се заредят с енергия в солариум. Срещу „Космолитен“ е разтворил прегръдки пък хотел „Холивид Планет“, малко по нисък, предлагащ също модерно изградени, луксозни зони за релакс и масаж, ресторанти с разнообразна и вкусна храна, бутици и запомняща се атракция – гърмящи небеса, последвала буря и истински дъжд в една от залите на партерния етаж. В този хотел с предварително закупени билети посетителите на града могат да видят и Шоуто на поп изпълнителката Бритни Спиарс, което е  най-продавания спектакъл в Лас Вегас в момента.

          Какво да кажа за  хотел "Париж"? Грация, изящност и красота, омайващи погледа още отдалече! Без никакво съмнение архитектите и специалистите по външен и вътрешен дизайн се състезавали кой хотел да е по-впечатляващ, с по-голяма площ и по-висок от останалите. Конкуренция! В центъра на Лас Вегас се долавя много осезаемо надпреварата в интелектуалните търсения и намирането на пространствено-строителните решения от специалистите експерти, изградили този причудливо внушителен град само за един век в пустинята Мохаве. Изящни скулптури с тематика от френската история и култура украсяват външната фасада на внушителната постройка, облицован с бледожълтеникави мраморни плочи, които през нощта отразяват фосфоресциращо неоновите светлини на рекламните пана. Не съм отсядала в хотела, но казват, че стаите били обзаведени с декор във френски стил, баните им облицовани с мраморни плочи. Огромен шикозен басейн на покрива предлагал сигурно убежище от летните жеги в пустинята. Единадесетте ресторанта и петте бара, СПА и Уелнес центърът, залата за театрални представления добавят още привлекателност към визитната картичка на този хотел. Разбира се, огромното по размери казино също трябва да е в списъка с изкушенията. Къде без него? Че тогава няма да сме в Лас Вегас! Явно собственикът на хотела яката е поработил из мините в Невада и се е сдобил с доста килограми злато и сребро от недрата на нейните планини. Вероятно е бил французин. Но защо бил? Може и да е жив човекът. Нямам представа кога е построен хотел „Париж“, каква е цената на инвестицията, моят ум не е развит дотолкова, че да може да пресметне необходимата сума за реализацията на подобен проект. Но….мисля, че не става въпрос за милиони, а за милиарди. Поръчал си е човекът даже и Айфелова кула да построят пред хотела му, а в страни от него Триумфална арка. И са ги построили инженерите, архитектите и строителите – реплики на техните оригинали в Париж. Макар и в два пъти умален размер, Еiffel tower building е най-високото съоръжение в центъра на Лас Вегас днес. И това ако не е носталгия по Европа! Какъв друг мотив би накарал собственика да пожелае да пренесе част от френската цивилизованост сред Дивия американски запад?!

          Боже, колко много завистници има Париж – перлата на Стария континент! Европа има не само една перла, де! Ами Венеция, Виена, Флоренция, Рим! Знам, че още на няколко места са изградени копия на Афеловата кула. Дори тази в Япония е с десетина метра по-висока от гениалното изобретение на Гюстюф Айфел, символът на френската столица. Интелектът човешки май се развива и усъвършенства чрез надпреварата. Както в Париж, така и тук на първата платформа има ресторант с изискано френско меню. Специален асансьор извежда гостите да втората и третата платформа на кулата, откъдето се виждат околностите на Лас Вегас в широк периметър. Не, не съм била в Париж, но познавам много добре неговите забележителности и историята на Айфеловата кула. Учителката ни по френски език беше любимата ми преподавателка в гимназията. Доста се колебах дали да не кандидатствам френска филология, но надделя респектът ми към преподавателя ни по химия. В крайна сметка не станах ни учител по химия, ни инженер-химик. Съдбата завръща човека от пътищата, които го водят в невярна посока. Има, има предопределеност. И сега се питам дали пък не ми е предопределено да посрещна следващата Коледа в Париж? Дай, Боже! Апетитът идва с яденото, казват хората, и са много прави. При осъществяването на все още несбъдната моя мечта обаче, ще трябва изцяло да разчитам на собствените си финансови ресурси. Не е съвсем безнадеждна ситуацията, слава Богу. Но... да не забравяме, че мъдростта е в усета за мяра. Мъдрият знае, че всичко е подчинено на Висшата воля и че благодарността ражда още благодат. Благодарих на Всевишния, благодарих на сина си и засега си пожелавам само здраве и живот до другата Коледа за всички ни.

Следва

Самадхи