Ръцете - кратка проза - Prosa: Epigramas, Miniaturas, Aforismos De СОЛАР (Дима)

СОЛАР (Дима)
224 919

2 nov 2011, 14:47

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

664 0 5

4 мин за четене

Искаше да върне обратно един миг от друго

есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,

за да събере чудните остатъци от него -

голяма част от нейното всичко...

В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс,

за да отмери завладяващата я сладка магия.

Събудената ù плът сякаш възкръсваше,

жадно вдишваше полепналия по сетивата въздух

и висините крещяха.

Есенен пир на душата беше онова утро -

вплетени в ръцете ù още две,

за да прекосят заедно времето

и да вкусят даровете на сърцето.

Разлюляна аура излиташе към безплътни

облаци.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.