Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс,
за да отмери завладяващата я сладка магия.
Събудената ù плът сякаш възкръсваше,
жадно вдишваше полепналия по сетивата въздух
и висините крещяха.
Есенен пир на душата беше онова утро -
вплетени в ръцете ù още две,
за да прекосят заедно времето ...