2.11.2011 г., 14:47 ч.

Ръцете - кратка проза 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
667 0 5
4 мин за четене

 Искаше да върне  обратно  един миг от друго

есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,

за да  събере чудните остатъци от него -

голяма част от нейното всичко...

            В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, 

за да отмери завладяващата я сладка магия.

Събудената ù плът сякаш възкръсваше,

жадно вдишваше полепналия по сетивата въздух

и висините крещяха.

             Есенен пир на душата беше онова утро -

вплетени в ръцете ù още две,

за  да прекосят заедно времето

и  да  вкусят даровете на сърцето.

             Разлюляна аура излиташе към безплътни

облаци. 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??