Ръцете - кратка проза
1 мин за четене
Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс,
за да отмери завладяващата я сладка магия.
Събудената ù плът сякаш възкръсваше,
жадно вдишваше полепналия по сетивата въздух
и висините крещяха.
Есенен пир на душата беше онова утро -
вплетени в ръцете ù още две,
за да прекосят заедно времето
и да вкусят даровете на сърцето.
Разлюляна аура излиташе към безплътни
облаци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
Хареса ми!
