Сребристо утрото е разпростираше над селцето. Градинките и къщите блестяха като нови след изсипалия се краткотраен и освежаващ дъжд. Кристални капки се стичаха по клоните и листата на дъветата, отразявайки галещите лъчи на слънцето. Не само птичките се радваха на " девствената" утрин. Почувствах се обнадеждена, пълна с енергия и вяра за бъдещето. Неволна усмивка се появи на лицето ми. В този момент забелязах селския "ненормалник", хванал под ръка една старица. Той не беше луд по рождение. Просто вече остарял, склерозата го обсебваше бавно и трайно. Не знаеше кой, кой е, не знаеше той кой е. Често си говореше сам, понякога се вживяваше в ролята на Сираков или ген. Бонев. Вероятно му бяха любимци. Разправяше колко голове е вкарал и колко престъпници е заловил. Сражаваше се с въображаеми престъпници, изливаше с кофи злоба, навярно таена с години.
Старецът и жената вървяха бързо и съсредоточено, сякаш им предстоеше да свършат някоя важна работа. Тя също като него не беше съвсем наред. Поех ...