exuded (Владимир Георгиев)
644 1322
5 sept 2019, 11:46

Случка в беседката пред блока 

  Prosa » Relatos, De humor
1779 5 12
1 мин за четене

     – Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.

     Възразих:

     – Петър е безочлив човек.

     Ставри се съгласи и добави:

    – И все пак са тюркоазени.

     – Но иначе си прав, че е простак. – Това го сложих за капак. Обичам да се налагам.

     По това време Петър ни гледаше на чомпе от другата страна на беседката и се преструваше, че не ни вижда и не ни чува. Поговорихме си със Ставри още за него. Установихме, че ни дължи пари, че мирише лошо, а също и че някой ден ще му го върнем тъпкано.

     Стигнахме до пълен консенсус, когато се досетихме, че е проклетник. И на всичкото отгоре – циция.

     – Никога няма да му простя, че заглежда жена ми, и то неведнъж. Пет минути я зяпа завчера, докато пазарувахме с нея – стисна юмруци Ставри и заплашително ги размаха. – Жадно! Ей такива очи отворил – като дракон. Тюркоазени очи, ти казвам, с размер на футболна топка. Влажни.

     – Аз също възнамерявам да го пребия – кимам утвърдително. – Никога не е излишно.

     Петър стана бавно и ни погледна съжалително.

     – Сега е моментът! – скочихме двамата със Ставри и се нахвърлихме върху него. Лимонаденото шише се търкулна върху масата, падна на плочките и се строши.

     На другия ден със Ставри пак си говорихме. И пак в беседката. И двамата имахме тюркоазени очи, а около тях – морско синьо. Простакът Петър се оказа по-силен, отколкото предполагахме.

     – Безочливите винаги са силни – казах тъжно.

     – Простаците също – съгласи се Ставри.

     – То какъв смисъл има да биеш такива? – запитах сякаш себе си.

     – Никакъв смисъл няма. Пък и да ти кажа честно, нека си я зяпа моята. Хак да му е.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??