ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинките лъщяха като лачени.
В малката къщичка на семейство Костови положението беше тревожно. Покривът течеше неудържимо и съдовете не стигаха за събиране не дъждовната вода, която ежедневно се изливаше от майското небе.
Най-силен дъжд се изля на празника на двамата солунски братя и провали парада на учениците и студентите, както и на техните учители и преподаватели. Всяка година, по традиция на 24 Май валеше , но тази година поройът започна в 9 сутринта и успя да спре едва в 3 часа след обяд.
Кортовете в Борисовата градина се бяха превърнали в езера и по тях можеше да се ходи само с гумени рибарски ботуши. За игра и дума не можеше да става.
Еди ходеше в дърводелската работилница, помагаше на бай ...