Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата страна на улицата), точно зад ъгъла, гологлав и по пуловер, възрастен мъж пееше. Заслушах се, пееше фалшиво, но все пак успях да разпозная песента на Бил Уитърс: “Lean on me”.
Погледнах отново статуята, по-точно втренчих поглед в лицето на седналия на малката пейка мъж. Лицето му беше грубовато и широко, имаше малки очи, голям нос и месести устни. Наоколо, по улицата, вървяха хора с маски. Маските скриваха техните усти и носове, виждаха се само очите. Очите на повечето бяха някак стъклени, прозрачни. Някои от хората се спираха пред статуята, и пускаха монети във вазата. Техните очи бяха различни. Повечето подминаваха, без дори да обърнат глава.
Дъждът валеше тихо, запалих цигара и се огледах. По ...