Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата на дядо си, тя внимателно се наведе и остави подноса върху дървения пън до сивата желязна малка вратичка. Надникна през прозорчето и залепи носле на студеното стъкло, след което отвори вратичката. Отвътре лъхна топъл въздух и миризмата на накиснатите в топла вода метли. На дъното свиреше старият Веф, както винаги класическа турска музика.
- Аз дойдох, дядо! - меденото глаcче заглуши гласа на Зеки Мюрен.
Дядо Юзеир погледна, усмихвайки се, стенния часовник и се надигна от мястото си.
- О, време за чай ли е вече, жасминчето ми? - каза дядото и взе малката дървена табуретка.
Сложиха подноса върху табуретката и Ясемин седна с гръб към горещата печка.Тя беше вече на 8 години и много обичаше часов ...