Това, без което не можем (за конкурса)
Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло.
„Идиоти! Защо ми е такъв живот?!“ – светкавично му мина през ума и той се опита да изпсува. Но беше толкова отпаднал, че се получи комично прошепване, вместо яростна псувня.
Отказа се.
Сложиха му обезболяващо.
Отпусна се.
Заспа.
Колко време беше минало – дни ли, месеци ли, не можеше да прецени, когато го преместиха в друго отделение – за болни, вече прескочили трапа.
Един ден попита защо близките му не идват да го видят. Тогава разбра… Не бяха оцелели. Нямаше си никого на този свят.
И дом нямаше. Беше изгорял. И едното му око липсваше. На всичкото отгоре след травмата влачеше левия си крак и заваляше говора. Престана да яде. Не искаше да живее. Сложиха му сонда. Нямаше мърдане. Трябваше да съществува, защото Те искаха. Колкото и да ги псуваше, на Тях това не им правеше лошо впечатление. Дори му се усмихваха… Престана да ги псува. Просто нямаше смисъл. Реши да смени тактиката. Примири се уж. И започна да разучава. Как да отиде на висок етаж, с прозорци без решетки.
Мина време. Не искаше и да знае колко. Вече го извеждаха на разходка в двора на болницата.
Първо я почувства някак… После я видя на една пейка. Сгушила се уплашено, като гургулица със счупено крилце. Седна до нея. Разприказваха се. Сетне дълго държаха ръцете си…
В следващите утрини се събуждаше с усмивка. Мислеше си за Нея… Знаеше вече необезопасения път към единствения прозорец без решетка на единадесетия етаж. Побърза да каже на лекуващия, че трябва да се вземат мерки, защото някой отчаян пациент може да се хвърли оттам.
Тази слънчева утрин и двамата ги изписаха от болницата. Тръгнаха към новата му къща. Общината я бе изградила на мястото на изгорялата. Прегърнати! Бавничко… Вървяха и се целуваха…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
