Глава 3
В ромския квартал времето вървеше бавно, сякаш в коловози различни от тези на останалата част на столицата. Въпреки това се усещаше оживление, но не това на големия град – напрегнато и забързано, а оживлението на безспирен панаир, който като че ли се е спрял тук за няколко дни, но и никога не си отиваше. Улиците винаги бяха пълни с тълпи народ – разхвърлян мравуняк, който някой е разровил с пръчка. Едни отиваха по задачи, други сновяха безцелно, но никой никога не бързаше прекалено много. Огнянов винаги се изумяваше на спокойствието, което усещаше в така нареченото гето, което на места се различаваше от малко китно селце единствено по провесеното на неприсъщи места пране, самоделните сергии до оградите на къщите и тичащите по улиците босоноги и сополиви дечурлига. Някои къщи в кварталчето дори предизвикваха завист, но тя бързо се изпаряваше когато човек видеше купчина скрап в някой ъгъл на двора или висящата на тавана зимнина.
Инспекторът направи една бърза обиколка на квартала ...