2 sept 2009, 17:34

Великанът и петнистата 

  Prosa
745 0 16
2 мин за четене
Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, беше съвсем друга – лишена от божественото семе, тя даваше живот само на изчадия. Огромни и безформени великани, които се изправяха в целия си исполински ръст, за да достигнат небето. Уви, грозотата им беше толкова отблъскваща, че дори слънцето бързаше да се скрие зад някой облак. Дарени с чувствителни души, те не издържаха на това пренебрежение и се разбиваха на хиляди морски пръски върху скалите. В тези моменти морските вълни се издигаха много, много високо, за да оберат останките им. Един от тези великани, обаче, реши, че иска да разбере какво бъдеще ги очаква и поседна върху една от скалите. Щастлива да види рожбата си жива, морската пяна успя да хвърли наметало от водорасли върху раменете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??