Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, беше съвсем друга – лишена от божественото семе, тя даваше живот само на изчадия. Огромни и безформени великани, които се изправяха в целия си исполински ръст, за да достигнат небето. Уви, грозотата им беше толкова отблъскваща, че дори слънцето бързаше да се скрие зад някой облак. Дарени с чувствителни души, те не издържаха на това пренебрежение и се разбиваха на хиляди морски пръски върху скалите. В тези моменти морските вълни се издигаха много, много високо, за да оберат останките им. Един от тези великани, обаче, реши, че иска да разбере какво бъдеще ги очаква и поседна върху една от скалите. Щастлива да види рожбата си жива, морската пяна успя да хвърли наметало от водорасли върху раменете ...