Момичето изкрещя от болка. Тишината се срути от вика му и се разсипа на малки, пълни с ужас късчета. Беше голо. Кръвта по лицето и телцето му изглеждаше черна на лунната светлина. Крехка и нежна кукла Барби на 12-13 години, запокитена в средата на поляната. Наоколо, разпилени на дрипави купчинки, се търкаляха дрешките му. Свежият планински ветрец ги претъркулваше с лекота, после се завърташе към дърветата обгърнали поляната и раздипляше листата им. Нейде долу, в пропастта под поляната, ромолеше реката.
В тревата, точно до ухото на момичето пееше прехласнато щурец. Но то не чуваше, щуреца. Не усещаше красотата. Не виждаше ярката луна и приказните планински върхове в далечината. Болката и ужаса го бяха сграбчили… Изкрещя. Отново. И отново.
- Недейте!!! Моля ви!!! Недейте! НЕДЕЙТЕ! НЕДЕЙТЕ!
- Млък кучко! - просъска задъхано мъжът - Млък!!! Гъкнеш ли пак - убивам те!
Силуетът му бе изрязал черна дупка в небосклона над момичето. В нея нямаше звезди. Само стичащо се, тежко, прокиснало зловон ...