11 feb 2021, 11:10

Ягодово сладко (или шопска салата с ракия) 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
356 0 8

  Две ръце обгърнаха голото ми тяло. Лек гъдел по врата и ухото. 

- Ето къде си била. Защо ме остави сам?

- За да ти направя палачинки. 

- Тогава ти прощавам. Ти ми направи палачинки, а сега аз ще те нахраня.

Лъжичка с ягодово сладко беше поднесена към устните ми. Част от нея се стече по брадичката ми. Посегнах към салфетка, но ръката ми беше спряна. Палав език ме близна леко, а нахални пръсти размазаха сладко по врата ми.

-Спри! Недей повече! Спрели са водата… как ще си тръгна така?

Тялото ми се подчиняваше на тази игра, а разумът протестираше.

- Тогава няма да си тръгваш.

Лесно е да се каже… В прегръдката ти се чувствах, като у дома си, но този дом не беше вписан като моя адресна регистрация. А там, на „постоянния адрес“ ме чакаха, да приготвя вечеря и шопска салата за ракията…

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??